Бедствията не са променили застрахователната култура на българите. Този основен извод може да се направи от изказаните мнения на застраховали, участвали в кръгла маса на тема „Застраховане на катастрофичните рискове в България: предизвикателства и възможности", предаде репортер на News.bg.
Като цяло пазарът на имущественото застраховане не е много популярен в България, обяви Румен Гълъбинов - председател на инициативата за национална програма за управление на катастрофични рискове.
По думите му преди три години по време на имотния бум и ипотечното кредитиране доста банки са правили свои застрахователни кампании, в които, за да се отпусне ипотечен кредит задължително се сключва застраховка имот. Със спада на ипотечното кредитиране, с финансово икономическата криза в последните три години този обхват значително спадна, подчерта Гълъбинов.
Застраховка „дом" общо взето обхваща между 5-7% от общия застрахователен пазар. Според Гълъбинов не повече от 250 - 300 хиляди са застрахованите имоти с включени рискове от природни бедствия от общо три милиона жилища в България. Жилищните застраховки не са по-скъпи от автомобилните, които непрекъснато поскъпват.
Освен това по наблюдения на застрахователите за българина основна ценност е автомобилът след това имотите, а едва на трето място е застраховка живот. Също така оказва се, че бедствията оказват краткотраен ефект върху застрахователната ни нагласа.
Можем да очакваме големи земетресения на Балканите, категорични са експертите от геофизични институт към БАН, припомняйки, че България е сеизмична зона. Характерното за нашата територия е, че стават много силни земетресения и сравнително доста рядко, заяви Димчо Чолаков от геофизичния институт към БАН.
Една от най-опасните сеизмични зони в страната е районът на Кресна, където през1904 година е най-силното земетресение в Европа през миналия век.

През 1901 година в района на Шабла е разтърсен от 7,2 по Рихтер. 7,0 по Рихтер люлее и Горна Оряховица през 1913 година.

През 1917 година 5,6 по Рихтер е регистрирано в София.

През 1928 година районът на пловдивско е разлюлян от две силни земетресения през 4 дни.
Земетресенията въобще не могат да се предвидят, категоричен е Чолаков. Честите малки земетресения не намаляват опасността от по-силен и голям трус. Понякога според Чолаков те са признак, че следва по-мощен трус.
Запушването на каналите е една от основните причини за наводнения в градска среда, както и неподдържаните отточни канали на язовирните стени, обясни Петьо Симеонов от департамента метеорология в НИМХ към БАН. Известно е, че едни от най- рисковите реки са Марица, Камчия, родопските реки, Искър и Дунав, поясни той.

http://money.bg