Хората, осъзнали се като личности преди 1989 г. помнят как комунистическата власт се бореше със западните радиостанции, които съобщаваха неприятни за режима новини.

Понеже излъчвателите бяха извън нейния обхват, тя не можеше да забрани радиоразпръскването, затова забраняваше слушането.

Забраняваха и пречеха, като заглушаваха вражеските емисии с едно характерно бучене, което ту надделяваше над гласа на диктора, ту заглъхваше.

Имаше виц, че този "спецсигнал" е излъчван от дежурни спецченгета. Викат в микрофоните "буууу", докато каталясат, после ги сменят други. На улицата можело да ги разпознаеш по издадените джуки.

За такива вицове, а и за самото слушане наказваха строго. Хващаха слушащите радио (и разказващите вицове) чрез гъста мрежа от доносници на безпощадната Държавна сигурност. Толкова гъста, че 23 години по-късно не се знае колко точно гъста е била.

23 години по-късно и ето, че слушането пак е забранено. Българските депутати гласуваха идиотски закон, който дава право на властите да спират достъпа на потребителите на интернет до някакви сайтове. В случая сайтове за хазарт, но идеята може да се разпространи и до други разпръскващи точки, които властите не контролират.

Принципът обаче е същият. Не е радио, а са сайтове. С образ. Цветни. Но пак е забранено да се слуша. Забранено е и да се гледа. Днес за нелицензиран хазарт. Утре за нелицензирана музика и филми. Вдругиден за нелицензирано мислене.

Разбира се, мераклиите да играят хазарт на нелицензирани сайтове ще намерят начин да стигнат до тях през прокси системи. Ще се разказват вицове за едни чичковци с пагони, които седят пред компютъра и цъкат с мишките в Google Earth по всеки потребител, засечен да се свързва със забранен сайт, за да го изключат. На улицата ще ги познаете по зачервените очи и надути стави на показалците.

И това е напълно закономерно, защото онези с джуките от стария виц днес седят в парламента и правят единственото, което знаят да вършат.

Буууу... Буууу... Слушането забранено!

Атанас Чобанов
http://bivol.bg