Покрай събитията в почерненото село и неизкушените от литературата разбраха, че селото е прототип на Бисерча в „Извора на белоногата”

Много е възможно бедствията в село Бисер да са вследствие на проклятие, което има своето историческо обяснение, запазено в хрониките. Пръв за него споменава в „Изворът на белоногата” поетът и депутат в първото Велико народно събрание – Петко Славейков. Творбата му е написана по истинската история за невъзможната любов между Гергана и Никола. Прототипът на Гергана се влюбва в младежа, но великият везир Махмуд Калия, който коли и беси християните по времето на султан Абдул Азис, си я харесва и й предлага да отиде с нея в Стамбул.  Тя не се съгласява и везирът убива и нея, и приятелят й.

Според най-добрия изследовател на творчеството на Петко Славейков – Тончо Жечев, преди да убие Гергана, везирът я изнасилва. От тогава в Бисер започват катаклизмите. Всяка година историческите хроники отбелязват, че в селото има наводнения и смъртни случаи. Турци и българи, които отколе живеят в околията, са убедени, че султанът и везирът са разгневили висши сили. По-късно Калия строи чешма, за която става въпрос в поемата на Славейков. Според турските обичаи така се омилостивява гневът на Аллах. И действително година по-късно спират катаклизмите.

Друга интересна подробност във връзка с прототипа на Гергана е тази, че в действителност убитото момиче се е казвало Елена Койнова. Името й е променено умишлено от поета, понеже родителите й пожелали то да остане скрито. Тончо Жечев цитира и журналиста Игор Метаков и дипломата Юджийн Гладстоун, който в своите разкази за Априлското въстание също така споменава историята за убитото момиче в Бисер.

razkritia.com