Петъчните издания на всекидневниците отразяват развитието на темата за българското членство в Шенген на фона на посещението на президента Плевнелиев в Брюксел, както и критиките на европейските институции към страната ни.
„Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу и шефът на Евросъюза Херман ван Ромпой заявиха пред президента Росен Плевнелиев ясната си подкрепа за членството на България в Шенген.
Ромпой обясни, че този въпрос ще бъде отново на дневен ред на срещата на върха през март. Той се ангажирал при посещението си в Хага след две седмици да повдигне въпроса за безвизовата зона пред холандската страна. Страната на лалетата се обяви категорично против приемането ни в Шенген.
Помощта на двамата евролидери вероятно ще ни е много нужна, тъй като се очаква в началото на февруари да излязат неблагоприятни доклади за присъединяването на България и Румъния към Шенген, съобщиха дипломатически източници от Копенхаген." - пише в. „Стандарт".
„Цветанов получи отказ за Шенген, Плевнелиев - утеха" - обобщава в. „Сега".
„Няма надежда България и Румъния да се присъединят скоро към Шенгенската зона, защото очакваният в началото на февруари междинен доклад на Еврокомисията за нашата страна отново ще бъде негативен, съобщиха западни дипломати, цитирани от информационните агенции. На неофициална среща вчера в Копенхаген на Съвета на ЕС по вътрешни работи и правосъдие българският вътрешен министър Цветан Цветанов бе попарен от лошата новина и не успя дори да постави въпроса на общо обсъждане.Румъния ще стане жертва на негативната оценка за България, защото двете държави не могат да бъдат разделени в процедурата за приемането им в зоната без вътрешни граници. "Всеки проблем на едната страна наказва и другата", заявил дипломат пред кореспондент на АФП.
От изтекла информация на срещата в Дания станало ясно, че Брюксел няма да отчете съществен напредък на България в борбата с организираната престъпност и корупцията. Докладът още е в поверителен стадий, но вече е ясно, че Холандия няма да вдигне ветото си за българската кандидатура. Хага заяви, че ще бъде против, докато не види положителен доклад на Европейската комисия, който потвърждава, че България трайно е преодоляла хроничния си проблем с организираната престъпност и корупцията на високо равнище.
Председателят на ЕК Жозе Барозу, който е поставен в деликатно положение, защото от неговата институция се очаква да похвали правителството на Бойко Борисов за борбата му с престъпността, вчера бе уклончив на среща в Брюксел с новоизбрания президент Росен Плевнелиев. "Очаквам, че съществуващите резерви (за приемането на България в Шенгенската зона) ще бъдат вдигнати колкото е възможно по-скоро", каза той, но не се ангажира с никакъв срок. За разлика от него президентът на ЕС Херман ван Ромпой назова пред Плевнелиев 1 март като дата, на която ще постави въпроса пред Европейския съвет (държавните и правителствените ръководители), ако междувременно няма положително развитие. Той призова България да положи "неспирни усилия" за реформа на съдебната система и да подкрепи своята кандидатура с убедителни аргументи, че се бори с престъпността и корупцията" - се казва в статията.
В. „Дневник" също следи темата:
„Бързото присъединяване на България и Румъния към шенгенското пространство изглежда все по-невъзможно, предаде агенция "Франс прес". Причината за тези подозрения са очакваните през февруари два доклада на Европейската комисия за правосъдието и вътрешния ред в двете страни, които според дипломати в Копенхаген ще бъдат неблагоприятни.
Желанието на София и Букурещ да станат възможно по-скоро част от Шенген се сблъсква с противопоставянето на Холандия, която настоява за реален напредък в борбата срещу корупцията и организираната престъпност и иска доказателства за ефективен контрол на външните граници. Правителството в Хага неведнъж обяви, че ще преговаря за шенгенското разширяване след два положителни мониторингови доклада.
Според първоначалната информация обаче докладът за напредъка на България, които Еврокомисията ще публикува през февруари, ще бъде неблагоприятен. Агенцията припомня, че е прието София и Букурещ да влязат заедно в Шенген, така че евентуални проблеми на едната държава, на практика ще накажат и другата.
Въпросът за присъединяването на България и Румъния към зоната без граничен не беше обсъден на неофициалната среща на министрите на вътрешните работи от ЕС днес в Копенхаген. Отчетените в доклада проблеми обаче бяха разкрити в столицата на Дания, която в момента е председател на ЕС."
„В началото на февруари ЕК ще публикува доклад за осъществения от двете страни напредък и по първоначални данни документът ще бъде неблагоприятен за България...
Позицията на Холандия започна да дразни българските лидери.
„Вършим работата си, защитаваме външната за Шенгенското пространство граница съгласно всички критерии, отговорни сме, така че очакваме солидарност и спазване на правилата от страна на нашите европейски приятели и партньори", заяви по този повод новият президент на България Росен Плевнелиев в интервю за АФП." - продължава темата в. „Стандарт"
„Брюксел погна България с тройна наказателна процедура" - алармира в. „Сега".
„Европейската комисия поиска от България да се поправи по три нарушени европейски директиви под заплаха, че ще бъде изправена на съд в Люксембург. Държавата трябва спешно да промени отношението си към кокошките носачки, да отстрани пречки в достъпа до железопътната инфраструктура и да преодолее бъркотията в доброволното здравно осигуряване.
Първото предупредително писмо е за нехуманно отношение към кокошките носачки, които би трябвало от 1 януари да се отглеждат само в "уголемени клетки" с допълнително пространство за снасяне на яйца, ровене и кацане. Съгласно директивата 1999/74/ЕД "всяка кокошка трябва да разполага с най-малко 750 cм. площ в клетката, място за гнездо, постеля, кацалки и приспособления за естествено изтриване на ноктите, позволяващи да задоволяват своите биологични и поведенчески потребности". България е предприела мерки още през м.г., като към момента едва 11 ферми не отговарят на изискванията за по-широки клетки и в тях се отглеждат около 519 хил. птици, обясниха пред "Сега" от Агенцията по храните. Според началника на дирекция "Здравеопазване и хуманно отношение към животните" към агенцията д-р Пенчо Каменов фермите вървят към преструктуриране и България ще успее да отговори на изискванията в двумесечния срок. Предупредителни писма получиха още 12 държави, които също не спазиха крайния срок за уголемяване на клетките..." - продължава всекидневникът.
В. „Труд" акцентира върху нарушенията на европейските директиви от страна на БДЖ:
„България ще бъде изправена пред съда на Европейския съюз заради нарушения на евродирективите в областта на жп транспорта. Това обяви Европейската комисия. За експертите в Брюксел страната ни е в нарушение на разпоредбите за равнопоставеност на превозвачите.
Първо - таксите за товарните жп компании са по-високи от тези за пътническите влакове, и второ - БДЖ не си плаща задълженията към Националната компания "Железопътна инфраструктура", която е стопанин на релсите у нас. Държавният жп превозвач е натрупал неплатени фактури за над 45 милиона лева към инфраструктурното предприятие. Според Еврокомисията това е недопустима държавна помощ към БДЖ. Българската държава е използвала дискриминационен подход към частните жп компании, твърдят експертите на Брюксел. Размерът на инфраструктурните такси би трябвало да отговаря на разходите за предоставяне на услугата, категорични са от Еврокомисията.
Оттам припомнят, че България е трябвало да синхронизира вътрешните си правила към изискванията на евродирективите още към 1 януари 2007 г. - датата на влизането на страната в ЕС, но не го е направила.
Европейската комисия започна процедура за нарушение срещу България още през юни 2008 г. Тогава е изпратено официално уведомително писмо за неправилно въвеждане на директивите за железопътния транспорт. Въпреки това с последвалите промени на националното законодателство проблемите не са били отстранени изцяло и през март 2010 г. страната ни получава второ предупреждение. След като София изпрати незадоволителни отговори и тъй като все още не прилага правилно евронормите, решихме да отнесем въпроса до Съда на Европейския съюз, обясняват от Брюксел.
Според Еврокомисията това затруднява достъпа до пазара поради липсата на прозрачни условия, което пречело да се създаде напълно функциониращ вътрешен пазар за железопътни услуги.
От Брюксел припомнят, че таксите за достъп до жп линиите имат за цел да насърчат оптималното използване на железопътната инфраструктура, като на жп оператори се предлагат привлекателни условия за достъп.
Предстоящото дело ще е третото поред срещу България. В Люксембург започнаха съдебни процедури заради липсата на либерализация на енергийния пазар и за столичния боклук."
В. „Дневник" помества публикация за критиките на Брюксел по отношение на дружествата за доброволно здравно осигуряване:
„Европейската комисия предприе действия, за да се гарантира, че дружествата за доброволно здравно осигуряване в България извършват дейността си в съответствие с правилата на Европейския съюз в областта на застрахователните услуги, предаде пресслужбата на институцията.
Еврокомисията изрази загриженост заради факта, че България не прилага първа и трета директива за застрахователната дейност, различна от животозастраховане по отношение на дружествата за доброволно здравно осигуряване.
Ако посочените правила не се прилагат правилно, съществува риск от недостатъчен надзор в застрахователния сектор. Тези български правила могат да попречат на трансграничните инвестиции, смята Еврокомисията. Освен това, като не прилага правилата на ЕС за застраховането към всички здравноосигурителни дружества, България възпрепятства равнопоставените условия на конкуренция на пазара на здравното осигуряване.
Брюксел също така приканва България да премахне ограниченията пред свободното движение на капитали. Еврокомисията отправя искането си под формата на мотивирано становище. Ако до два месеца не бъде получен задоволителен отговор от националните органи, въпросът може да бъде отнесен до Съда на ЕС.
Предварителното мнение на Еврокомисията е, че българският закон за здравното осигуряване не е съобразен с разпоредбите за свободното движение на капитали. Според него дружествата за доброволно здравно осигуряване могат да инвестират здравноосигурителни резерви и собствени средства в чуждестранни активи само с разрешението на Комисията по финансов надзор.
Комисията също така смята, че дружествата за доброволно здравно осигуряване не могат да бъдат освободени от задължението да спазват директивите за застрахователната дейност, различна от животозастраховане, и че те не са транспонирани в българския закон за здравното осигуряване..."
Петъчните вестници проследяват и развитието по делото „Октопод".
„След три часа разпит от съда на бившия главен прокурор Никола Филчев в качеството му на свидетел по делото "Октопод" съдебната зала така и не разбра имало ли е ходатайство от Филчев за назначаване на Алексей Петров в Националната служба "Сигурност".
В сряда бившият директор на НСС Атанас Атанасов каза пред съда, че Филчев му се е обадил през 2001 г. и му препоръчал Алексей Петров за офицер под прикритие в службата. Днес Никола Филчев отрече и прокурорът Светлозар Костов поиска очна ставка между двамата. Искането му беше прието от съда." - пише „Дневник".
„Филчев и Атанасов разчистиха стари сметки чрез делото "Октопод" - пише в. „Сега".
„Бившият главен прокурор Никола Филчев обяви, че не познава Атанасов и не си спомня кога самият той е бил начело на прокуратурата.
"Познавате ли този човек", "Не го познавам, по име зная кой е, но лицето не ми е познато". В този дух премина вчерашната очна ставка между бившия главен прокурор Никола Филчев и ексшефа на контраразузнаването ген. Атанас Атанасов. Двамата бяха призовани като свидетели по мегаделото "Октопод", за да обяснят как главният обвиняем Алексей Петров е бил назначен за офицер за оперативно внедряване в Националната служба за сигурност през 2001 г. А разпитът очи в очи се наложи заради противоречивите показания на двамата...
В началото на вчерашното заседание Филчев заяви, че не познава нито един от шестимата обвиняеми и не знае за какво дело става дума. По-късно се спомни, че се запознал с Алексей Петров през 1999 г..." - се казва в публикацията.
"Филчев прави шоу, гаври се с "Октопода" - гласи заглавие на в. „24 часа".
Точно в 12 ч двамата непримирими врагове, които са свидетели по делото "Октопод", бяха изправени един срещу друг за очна ставка в зала 6 на Съдебната палата. Шоуто се разигра пред очите на съда, прокурорите, Алексей Петров и останалите петима подсъдими и адвокати.
Очната ставка беше заради разминавания в думите им ходатайствал ли е Филчев при назначаването на Алексей Петров като офицер под прикритие в НСС. Със спокоен глас бившият главен прокурор обясни, че познава Атанасов само по име...
„Преди очната ставка разпитът на Филчев продължи над 2 ч. Показанията, които трябваше да даде той, се очакваха с огромен интерес заради много редките му появи и скандалните обвинения, които се появяват в медиите.
Това дело е един голям балон и ще завърши, както завършва всеки един балон. Първо надуваш балона, радост, оживление, големи очаквания. Пускаш го, той лети във въздуха. Наоколо ръкопляскания, аплодисменти.
На върха си. И идва момент, в който се спуква, и никога не можеш да го надуеш пак", каза извън залата Филчев. На тръгване, след повече от 10- минутно гонене от журналистите из коридорите на съда, той ги покани на стълбите на Съдебната палата в понеделник в 10 ч.
Началото на разпита започна в 10 часа с диалог между Филчев и прокурора по делото Светлозар Костов. "Кажете кога бяхте главен прокурор", попита Костов. "Не си спомням, а вие помните ли", отговори Филчев. "А били ли сте изобщо такъв", атакува го Костов. "Не си спомням", отвърна Филчев. Репликите принудиха съдия Румяна Ченалова да ги призове да "не разиграват сценки" в залата..." - се казва в статията.
В. „Труд" също проследява темата:
„Бившият главен прокурор Никола Филчев отрече да има близко познанство с Алексей Петров на заседание на Софийския градски съд по делото "Октопод". По него подсъдими са още петима - Марчело Джотолов, Антон Петров, Янко Попов, Кирил Топалов и бившият висш прокурор Цеко Йорданов.
Филчев заяви, че се познава с бившата барета от служебни поводи и са имали само няколко срещи. Той си спомни, че е срещал Алексей Петров в ресторант с име "Бариерата". Срещите им били организирани с посредничеството на Филко Славов, но предмет на разговорите бил купуването на недвижим имот. Никола Филчев заяви, че никога не е ходатайствал за назначаването на Алексей Петров в НСС.
В съдебната зала Филчев описа друг подсъдим по делото "Октопод" - Цеко Йорданов, като принципен човек, който е действал според закона и не бил подмазвач."
Вестниците продължават да следят сложната метеорологична обстановка в страната.
В. „24 часа" прогнозира арктически студ през близките дни:
„След като само за денонощие натрупа докъм 70 сантиметра, снегът постепенно спира, но започва полярен студ, прогнозира синоптикът от TV-MЕT Даниел Пенев.Със силен вятър от север се спуска леден въздух, който ще свали докъм минус 20 градуса температурите. В средата на идната седмица термометрите сутрин на повечето места ще сочат минус 18 - минус 13 градуса. Още по-ниски може да са градусите в селищата в котловините на Западна България. Дори в най-топлите часове на деня стойностите ще останат далече под нулата - максималните ще са около минус 6.
Цялата седмица ще е много мразовито - температурите ще са значително под обичайните за това време на годината. Силни ветрове ще изострят усещането за ледена епоха и ще навяват преспи. По Черноморието ще вдигат високи вълни.
Заради студа натрупаната вече покривка ще се вкоравява и ще продължи да създава проблеми по пътищата. Най-големи ще са проблемите със снега в районите на Смолян, Чепеларе, Габрово, очакват синоптиците.
В понеделник сутрешни мъгли ще затрудняват движението в Дунавската равнина.
Във вторник минималните температури вече ще са се смъкнали под минус 10 дори в южните райони на страната, а традиционно студени градове като Трън и Драгоман ще зъзнат на минус 16-17.
Сряда и четвъртък ще са още по-ледени.
Има известен процент вероятност в петък времето да омекне, но фронтовете над континента са много данамични и не може да се каже отсега дали тогава ще свърши мразовитият период, обясни Пенев."