Пернишкият театър и перничани помнят актрисата Маша Михайлова, която има над 120 роли в театъра. Нейният съпруг Георги Михайлов е бил директор и режисьор в театъра.Сега двамата се радват на природата и чистият въздух в с. Кладница. В един хубав януарски ден, аз съпругата ми и децата се разхождахме по екопътеката , която води от Кладница към Чуйпетлово. Там, където свършва село Кладница и пътеката влиза в боровата гора е кокетната къщичка на Маша и Георги. Срещата с Маша беше неизбежна – няма как човек да мине покрай кокетната къщичка, да чуе лая на трите кученца и да не погледне с благородна завист огряната от слънцето къща. На входа беше Маша. Преди няколко месеца, съпругатами беше взела коте от нея и двете се познаваха. Поздравиха се и Маша ни покани. Не можеше да не се отбием. За да стигнем до къщата трябваше да си пробием пътека през падналия обилен сняг. Вървяхме по стъпките на дядо Георги, който беше излязъл до селския магазин за да напазарува. Докато аз и съпругата ми почиствахме стъпалата от натрупания сняг, дядо Георги, който е на 83 години бодро и с две торби се завърна от магазина. Запознахме се. Той веднага ми предложи да отбележим този факт като почерпи с малко домашна ракийка. Седнахме на остъклената му тераса. Зимното слънце ни огряваше. От приказка на приказка стигнахме до неговия и на Маша път в театъра. Той помоли Маша да покаже снимки от нейни роли. Всяка снимка бе свързана със спомени. Така Маша разказа една история, която ме накара да настръхна. Била е млада, синът се е разболял, тя е била с него в болницата, а вечерта е излязла на сцената на пернишкия театър. Играла е роля на млада майка, чийто син е тежко болен. Зрителите в салона са разбрали, че и детето на Маша също е тежко болно, но въпреки това тя е намерила сили да излезе на сцената. Зрителите са аплодирали силно Маша. Разказвайки тази история тя не пропусна да каже хубави думи за лекарите и сестрите в болницата. След като бях видял нейните снимки и след този разказ, предложих да направя снимки на двамата – като спомен срещата ми с тях -незабравими, но скромни артисти, на които целият им живот е бил отдаден с много любов на изкуството и децата. Тази история е част от един устремен, пълноценен и изпълнен със смисъл човешки път в живота…
Автор Георги Чернев
