На 1 януари православната църква отбелязва Обрезание Господне и почита паметта на Свети Василий Велики. Празникът Обрезание Господне припомня обрязването на младенеца Исус на осмия ден след раждането му, извършено от евреите като символ на завета /договора/ с Бог.

С този празник завършва осемдневният тържествен цикъл на Рождесто Христово. Свети Василий Велики е бил знаменит църковен учител, християнски мислител, философ и писател - един от тримата вселенски православни учители, изявен противник на арианската ерес. Заради примерния си живот и висока ерудиция Свети Василий Велики е почитан заедно със Свети Григорий Богослов и Свети Йоан Златоуст като един от тримата велики светители и учители на православната църква.

Празничната трапеза задължително се прикадява с тамян.
Това е втората от трите кадени вечери в българския бит. Първата е на Бъдни вечер, а последната е срещу Богоявление (Йордановден).

Вярва се, че тамянът не само освещава блюдата, но и предпазва къщата от уроки, зли орисници, вещери и магьосници. Затова нощта срещу Васильовден се нарича още втора Бъдни вечер. Но за разлика от предколедната на нея вече се блажи.

Традицията повелява на новогодишната трапеза да има свинска пача, приготвена от главата на прасето, и ястие от птица – червен петел или пуйка. Въпреки изобилието от месни храни в центъра на васильовденската софра е баницата с късметите, в която се слагат дрянови клончета-късмети.
Главата на семейството завърта тавата три пъти в чест на Светата Троица – Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух. Парчето, което се падне срещу него, се отделя за Богородица и се поставя под иконата й. След това всеки сам си избира парчето от баницата. Това е гаранцията, че късметът си е негов и предопределеното от Господа не се е паднало на друг.

В народните традиции Васильовден, Василица или Сурваки е зимен празник, познат в цялата етническа територия на българите. Имен ден празнуват Васил, Василка, Василена, Веселин, Веселина.

Dimitrovgrad.bgvesti.net