Ивайло Балабанов – в читанките, водещо заглавие на първа страница в „Хасковска Марица”. Екипът се присъединява към групата във Фейсбук „Поезията на Ивайло Балабанов в училище!”. Тя вече наброява 420 почитатели на големия поет.

Шофьорът, затрил 6 деца, отърва съда, май. Анонс над главата. Темата е на 3 страница. Все още няма повдигнато обвинение за 23-годишния Данаил Георгиев, който уби 6 младежи навръх Великден в Симеоновград. Неяснотата ражда различни слухове – за други шофьори в колата-убиец, за втори автомобил. 10-тината експертизи трябва да са готови до 24 август, напомня изданието.

Със спецтехника бранят пасища на царски орли, акцент от 2-ра. Разораването на пустеещи площи е нова екологична заплаха, унищожават местообитания, твърдят еколози. За целта пасищата се косели със специална техника, която поддържа ниска растителност и запазва гризачи и влечуги.

Над 3000 находки под бъдещия Лот1 на „Марица”, пише още на страницата. Изложба с артефактите била открита вчера вЧирпан.

Пламна детска градина, хюндай помете ауди, откриха нелегални папироси в дома на 60-годишен, част от заглавията на криминалната страница.

Хасково праща втора рота „Алтея” в Босна и Херцеговина, темата на 4 страница.

Модерен дом за възрастни отвори врати в Сива река, заглавие на голям материал на 5-та. Това е първият частен старчески дом в региона, собственик е Елена Парашева.

Избират нов президент на „Хеброс” утре, акцент от спортната страница. Тогава ще е общото събрание на клуба. Според изданието това най-вероятно ще е Белин Нешев, бизнесмен.

Накрая – обратно към темата за Ивайло Балабанов и призивът неговата поезия да се изучава в училище. Вестникът публикува неговото „Българско стихотворение”. Ето го:

БЪЛГАРСКО СТИХОТВОРЕНИЕ

Момчета, знам, че вече ви дотегна

и хлябът сух, и голата ракия,

и тежкото небе над тази бедна

страна, в която няма прокопсия...

Великите и царски идеали

днес вече са митичен архаизъм.

България търгува със парцали

от раклата на своя комунизъм.

България е гладна просякиня.

С душа поциганена, необута,

тя проси чуждоземна милостиня

по пътя между Лондон и Калкута.

Честта е болна, съвестта – пияна,

а ореолите – алъш-вериши.

И луд е, който плаче с Дебелянов

по някакви си белоцветни вишни.

Със страшна сила днес от небесата

виси един въпрос полуобесен:

Кажете ми къде е Свободата

от синята ни ноемврийска есен?

Защо пирува с разни богаташи

и хитреци, дошли на власт и мода,

с дрогясали бандюги и апаши...

Защо е с тях? Защо не е с народа?

Момчета, знам, че е нахалост туй, че

скърбим за свобода и бели вишни.

В земята на Васил Иванов Кунчев

днес всички романтици са излишни.

Но да запеем, дявол да го вземе,

със мъжки глас във тази нощ безродна

И нека ехне като в турско време

„Къде си, вярна ти любов народна?”

Можете да се присъедините към групата във Фейсбук.

Това бяха основните теми в днешния брой на „Хасковска Марица”.

Тодор Кръшков