„Брутално. bg” е озаглавен новият (втори за автора, първият бе „Кръв”) роман на писателя Тодор Кръшков.

За да разберем този роман трябва да го разположим в литературния ни живот днес.

Романът, по ред причини, никога не е бил сред успешните жанрове в българската литература.

В особено тежко и кризисно състояние е българският роман през последните двайсетина години.

И въпреки това състояние в областта на романа има високи постижения, свързани с имената на писатели като Александър Томов и Иван Робанов.

За жалост, комай това са постиженията на българския роман през последните 20 години. Е, бихме могли да добавим поредицата исторически романи на Пелин Пелинов, историческия роман на Никола Статков „Отмъщението” и дотук с успехите. Всичко останало, кичещо се с етикета „роман” създавано през последните 20 години е намерило своето подходящо място – в контейнера за боклук.

По тази причина в историята на съвременния български роман особено място има Тодор Кръшков.

Кое е отличителното в новия роман на Тодор Кръшков?

Писателят изгражда роман, следвайки класически образци от световната литература, като Чандлър, например.

Външно погледнато „Брутално. Bg” е типичен криминален роман – убийство, разследването му, лутане, полицейски машинации, натиск върху разследващите, като в цялата тази ситуация се мярка един журналист.

Но „Брутално. bg” не е само криминален роман, той е и социален, и психологически роман. Формулата на „Брутално. bg” е възможно най-адекватна на сложните, грозните, бруталните, подлите условия в които сме принудени да преживяваме.

Защото за първи път в съвременен български роман е показана драмата на малкия провинциален вестник, където местният феодал е основен рекламодател. А характерното на пресата в т.н. демократично общество е, че тя е напълно зависима от своите рекламодатели... В романа „Брутално. bg” е пресъздадена ситуация, при която истината изисква да се засегне местен феодал. Разбира се, феодалът автоматично спира рекламата си за местния вестник.

Една класическа ситуация за днешно време,за която на литературата ни се внушава, че трябва да не забелязва. Същото прави и журналистиката.

И така отново живеем двойствено – точно както преди 89-та. Тогава вездесъщата Партия контролираше медиите, сега те са самоконтролират чрез подобни жестове на рекламодателите си.

Някаква разлика между тогава и сега?

Някаква свобода тогава и сега?

„Брутално. bg” е разтърсваща история за нашето време – макар че всичко за което разказва ни е добре познато – че полицията служи на местните величия, че съдебната система е подкупна...

Но досега в български роман тази порочна, антихуманна, здраво бетонирана система не бе показвана.

След прочита на „Брутално. bg” всеки ще си даде ясно сметка защо българската литература бе принуждавана да е уж „модерна”, защо това означавало да не се описва живота, който живеем. Защо се твърди непрекъснато, че текстът на плута за „миризмата на гаджето, което сере пред тебе” трябва да е еталон.

За да не виждате изродената система, затворът, в който сте принудени да живеете.

Пресъздаването на убийствата и зверствата с които е изпълнен живота ни, не било „модерно”!

Всъщност, изискването е да не се анализира задънената улица в която бе натикана нацията.

Романът „Брутално. bg” има качества, които свидетелстват за огромния писателски талант на Тодор Кръшков – четивност, умение да се изграждат диалози и най-вече честност.

В крайна сметка журналистът се отказва от битката с местния феодал и в това е драмата на нашето време – показана умело, с драматизъм нямащ равен на себе си в съвременната българска проза.

Романът „Брутално. bg” напомня най-добрите образци на прозата на Джон Гришам. Ако този роман бъде преведен, той ще бъде продаван в милиони екземпляри по света. Разбира се, това няма да стане – Тодор Кръшков е честен творец, а това в България означава – беден.

Сами разбирате защо у нас липсват литературни агенти, защото, ако съществуваше подобна институция, то тя щеше да представи този роман навсякъде по света, а това е недопустимо, нали?

Недопустимо е защото романът „Брутално. bg” сваля маската, че уж сме общество в преход, което се е демократизирало, но не съвсем. И щеше на всеки читател по света да стане ясно, че страната ни е разядена от жестокост, корупция, от продажност, че в нея хората са принудени да бъдат жестоки и брутални...

Този роман има и едно друго качество – той е изключително кинематографичен. Ако у нас не съществуваше диктатура на посредствеността романът щеше да бъде екранизиран и това щеше да е един изключително успешен филм.

Разбира се, това няма да се случи - те, същите демони описани в романа, няма да допуснат това да стане.

Романът няма да получи и никаква награда.

Романът ще бъде отминат с добре познатото гузно, зло и подло мълчание.

Но за българските читатели романът „Брутално. bg” ще е доказателство, че голяма и талантлива българска литература е възможна.

Този е и пътят на българския роман – да представя българския живот във всичките му аспекти.

Стоян ВЪЛЕВ,

главен редактор на Knigi-news, единственият електронен литературен всекидневник в България

"Брутално.bg" може да се намери в книжарниците в Хасково - "Пингвините", "Спектър", "Салон на книгата", във веригата на "Хеликон" в страната, както и в повечето интернет книжарници - Store.bg, knigosviat.net, books.bg и други.