Катерина Китиди и Арис Хаджистефану

Гърция и останалите страни от периферията на Европа са пред банкрут. Става дума за държавите-свини (от английски PIGS, или PIIGS): Португалия, Ирлания, Италия, Гърция и Испания.

Но трябва ли наистина тези дългове да бъдат изплащани от народите? Кога, защо и с кой са подписани? Как са използвани тези заеми и в чии джобове са отишли огромните суми, отпуснати от финансовите институции? Оръжия, пристанища, магистали, олимпийски игри и други скандали докарват до гладна смърт обикновения човек, докато се облагодетелстват обичайните заподрозрени: големи корпорации, банки и политици.

В Испания хуманисти, икономисти и общественици от известно време погнозират края на представителната демокрация. Извън партийните и синдикални централи се заражда движение за реална демокрация. Стотици хиляди излизат по площадите. те не искат да бъдат представлявани, "Не сме стока в ръцете на политиците и банките", може да се прочете по стотици плакати в различни страни. Медиите мълчат или отразяват позициите на институциите – политиците - лидерите относно случващото се.

Двама гръцки журналисти - Катерина Китиди и Арис Хаджистефану събират и представят факти и документи за предисторията и възникването на кризата. „Твърдим, че сегашното положение е част от един голям световен икономически проблем, както и проблем с еврозоната. За случилото се обвиняват "PIIGS" - както те ни наричат – въпреки, че ние имаме своя дял от вината.” Те смятат и че спасителният план, разработен от Европейския съюз и МВФ не е за спасяване на Гърция - той е за спасяването на немските и френски банки, които ще се разпаднат, ако Гърция фалира.

Арис Хаджистефану води предаването „Infowar", всяка неделя по гръцката радио Sky 100.3 (Атина). Той е сред малцината, които отказват да подпишат намаляване на заплатата си и по тази причина е уволнен. 

Дългокрация (Debtocracy) е единственият гръцки документален филм, продуциран от публиката. Той излиза в началото на май под Creative Commons (алтернативния на копирайта режим на предоставяне на авторски продукт). Дни по-късно спира излъчването на предаването на Арис „Infowar". Филмът прави над милион гледания в интернет, надминавайки всички очаквания на авторите. Нито една от медиите на обелва и дума за филма, никоя телевизия не го излъчва, казват в интервю за owni.eu Катерина Китиди и Арис Хаджистефану. 

Три са нужните условия, за да може един дълг да се определи като "омразен":
1. Правителството трябва да е сключило дълга без знанието и одобрението на гражданите.
2. Парите трябва да са използвани за дейности, от които гражданите не са се възползвали.
3. Кредиторите трябва да са знаели за тази ситуация, но да не ги е интересувало.
Изключително интересен е и фактът, че България през последните 20 години предприема всички неолиберални рестриктивни политики, макар да не е притискана от дълговете.
Европейските народи протестират. А къде е нашият?, гласи синопсисът на филма под версията с български субтитри в YouTube

Частите са седем, лесно могат да бъдат пуснати продълженията. Всички знаем как продължи от май насам да се развива гръцката криза. Това не променя стойността на този документален филм. Той е рядък шанс да видим откъде тръгва всичко.

Мира Захариева