В нощта срещу Еньовден билките имат най-голяма лечебна сила, гласи поверието

Еньовден се чества всяка година на 24 юни, когато църквата почита рождество на Йоан Кръстител. Според народните вярвания това е стар празник, който съвпада с чествания от християнската църква ден на Йоан Кръстител. Често обредите и традициите на двата празника се преплитат. В различни региони името на празника варира и има различно произношение - Яневден, Иванден, Ивъндън, Иван бильобер или Драгийка. На този ден е и лятното слънцестоене, затова и много от поверията и обичаите са свързани с почитта към слънцето.

Билките имат най-голяма сила на Еньовден, особено при изгрев слънце, и са неразделна част от празника. Жените берат билки рано сутринта преди изгрев слънце. От набраните билки, най-вече от еньовчето, жените правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец. Празникът се отбелязва и с традиционно нощно къпане в нощта преди празника. Също се прави огън, който се прескача, а около него се танцува.

 В народната среда празникът носи белезите на един развит в миналото слънчев култ. В ранно утро всички излизат по високите поляни, за да наблюдават изгрева. Според поверието на този ден слънцето се изкъпва в реката или морето, то играе и поема своя обратен път към зимата. Затова казват, че св. Еньо си облича девет кожуха и отива да моли Бог да доведе зимата. Жените берат цветя и билки, правят от тях голям венец и се провират през него заедно с децата за здраве.

В Южна България на този ден се изпълнява обичаят Еньова буля. Всички девойки в предбрачна възраст, наели от вечерта "мълчана вода", т.е. налята мълчешком, накичени с набраните преди изгрев билки, обличат малко момиченце - сираче в невестински дрехи, забраждат го с червено було и го носят поред на раменете си околовръст селото, като пеят специални за празника песни. Спират се на всеки кръстопът, за да изпълнят песента си за здраве и берекет, обхождат мерите, нивите. Играят и предназначено за случая хоро, преди да влязат в самото село. Хорото е спокойно, със стъпките на "буенец".

Девойките завършват обиколката си в определена къща, където ще стане ладуването, гадаенето и всяка пуска в котле свой знак - китка или пръстен. Момиченцето, наречено "Еньова буля", бърка в котлето и вади "късметчетата". Действието е съпроводено с припявания, които предричат за какъв ерген ще се омъжи момата.

На този ден именница са всички с имена Еньо, Енчо, Йоана, Йоан, Яни, Яна, Янина, Янка, Янита, Янко, Янчо.

Dimitrovgrad.bgvesti.net