Кой е по, по, най? Като в това популярно предаване на бате Енчо живее семейство Драганови от Асеновград. Благородната надпревара е между децата в къщата – 12-годишната Анелия и кака й Екатерина, и е продиктувана от амбицията и на двете да се докажат пред себе си, пред сестра си, пред родителите си, пред всички.
Летвата била вдигната доста високо от Кети, както всички наричат по-голямата сестра. Тя е една от най-добрите ни състезателки по спортни танци в категория младежи, многократна шампионка на България, представяла страната ни на световните подиуми заедно със своя партньор Трифон Парушев. Малката Ани не можела да остане по-назад от кака си. За разлика от нея обаче, тя си падала по по-твърдите, мъжки спортове. Пробвала таекуон-до, играла е брейк, тренирала малко атлетика, докато най-накрая намерила своето призвание – баскетбола. Като занесла вкъщи първата си грамота от международен турнир с тима на Асеновец, Анелия свалила какината Стена на славата, където Кети редяла своите отличия, и обявила, че от този ден нататък тя ще я запълва. Преди 10-ина дни Ани окичи на нея първия си златен медал за шампионка на България по баскетбол за момичета до 12-годишна възраст.
Крехкото момиченце е като оса на терена. Борави с топката като малка магьосница, а невероятно сините й очи искрят от стремеж към победата. В полуфиналния мач в Монтана срещу Левски Анелия почти се разсърди, че треньорите я оставиха резерва в последната част заради повишена температурата, с която игра в първите 10 минути. Преди финала с Рилски спортист всички около отбора се притесняваха за момичето, а президентът на клуба Пламен Стоянов успокои: „Сигурен съм, че Анелия ще изиграе най-добрия си мач на това първенство”.
И най-малката Драганова го направи! След колеблива първа част за нея и за всичките й съотборнички и пасив от 6 т. на почивката, Анелия поведе своите към обрата с 4 поредни коша в третата част, за да вдигне накрая купата като капитан на Асеновец.
„Много е амбицирана да покаже на кака си, че и тя е добра – споделя майката Весела. – Всеки ден тренира, не признава нито ваканции, нито празници. През зимата съм я молила да спре, тъй като в залата е студено, но тя не иска и да чуе. Прибирала се е вкъщи с вкочанени, напукани от студ ръце, но за нищо на света не се отказваше.”
Родителите не се притесняват от тази луда гонитба между дъщерите си – напротив, доволни са, че те влагат усилията си в подобно съревнование, в което и двете израстват като спортисти, и като личностни. „По-добре да са в залите, отколкото по дискотеките”, категоричен е бащата Христо.
Самият той бивш гребец, а по-късно и каратист, не се меси в избора на момичетата. Оставил ги е да се занимават с това, което им харесва и което самите те желаят. Защото още го боли от факта, че майка му навремето го спряла да стане акробат. „Като юноша бях много добър в акробатиката. Правех салта направо на асфалта. Искаха да ме вземат в трупата на братя Ковачеви, но родителите ми не се съгласиха. Казаха, че циркаджия няма да ставам”, разказва все още с огорчение в гласа Драганов.
Екатерина започнала със спортните танци преди 10 години. Може би също заради съревнование не със сестра си, а със своята най-добра приятелка Теодора. Тя ходила на танци и Кети се записала покрай нея. Теодора обаче се отказва след около месец-два, а Драганова продължава и до днес. В първата година Кети е без партньор, но не спирала да тренира и да търси своята паркетна половинка. И не след дълго се появил Трифон, с когото си партнира и сега. Той също е от Асеновград, което е голям плюс за двойката, тъй като двамата постоянно са заедно и могат да тренират усилено. „С треньорката си Дойка Апостолова са като едно семейство. Тя е много строга с тях, но много ги обича – с тях плаче, с тях се радва”, разкрива майката Весела. По времето, когато специалистката имала проблеми и отсъствала, 17-годишните Кети и Трифон почти били поели управлението на клуба и работата с останалите в школата. Когато са на училище, двамата тренират между 4 и 6 часа, а по време на ваканциите са по над 8 часа в залата. Двамата често пътуват за обучение и лагери при треньори в чужбина. Тук именно идва огромната помощ от семейството, тъй като всички разходи са изцяло за негова сметка. Кети и Трифон най-често тренират в Италия. „Там можем да си позволим. Иначе всички знаят, че меката на спортните танци е Англия, а голяма школа е и Русия. За там обаче не ни стигат финансовите сили”, казват родителите на Драганова. Майката работи в рекламна агенция, а бащата е в строителния бранш.
Само за единия състезател от двойката средно разходите са минимум 15 000 лв. като не се смятат средствата за роклите на дамата. Тези, които Кети си шие в Асеновград, са по 2-3 хиляди лева. Не може да си купи от чужбина, защото там са между 5 и 8 хиляди евро. На сезон тя трябва да е запасена с по два комплекта за стандартни танци и два за латина. „Не съжаляваме, че сме инвестирали обаче в това. Надяваме се спортните танци и контактите, които децата си градят около тях, да са им от полза в живота. Това е един много аристократичен спорт и ще им даде определен тласък нататък”, казват родителите.
„Спортните танци освен на дисциплина и на организираност, учи децата на отговорност един към друг”, споделя Христо Драганов и разказва как и Кети, и на Трифон се е налагало да играе болен или контузен на състезания и го е правил само заради това, че не може да провали партньора си.
Колкото и парадоксално да звучи при тези обстоятелства, Драганова и Парушев не са двойка извън паркета. Екатерина си има гадже, което доста я ревнува от партньора й в спорта. И няма как да е иначе, след като те прекарват по-голямата част от деня заедно. „А Трифон се грижи за Кети като за сестра. Случвало се е да си дадат почивка примерно за седмица един от друг, но след първия ден почват да си звънят по телефона”, разкрива Весела Драганова.
Кети, която е ученичка в 11 клас на езикова гимназия с изучаване на италиански, се плаши от бъдещето си в спортните танци след дипломирането си. По-точно – не вижда такова в България. Не иска да се превръща в човек, който чука на затворените врати и търси средства, за да просъществува този спорт. „По-скоро смята, че може да се занимава в свободното си време с танци – нещо като втора професия”, споделя плановете й майката. Трифон обаче е категоричен, че само с това ще се занимава, но задължително в чужбина…
А малката Анелия от сега е на ясно – тя ще става зъболекар. Или поне такива са плановете й за момента.