Днес Асеновград осъмна с шампионска титла. Едни малки, но много чаровни момичета от неделя насам дишат по- иначе. Пак разбраха, че са най-добрите. Пак повярваха, че баскетболът е игра за шампиони. Пак усетиха, че спортната  зала и любимите тренери са тръпка, без която нищо не е същото. Момичетата на баскетболен клуб „Асеновец 2005” до 12 годишна възраст показаха класа, висш  пилотаж, след като пак станаха републикански шампиони във възрастовата си група. На финала в Монтана малките баскетболистки победиха , не, а триумфираха над най- силните и признати конкуренти от „Рилски спортист” с двойна преднина. Победната година е втора поред, след като първата шампионска титла нашите баскетболистки изживяха точно преди една година. Тренерите Деян Гочев и Кирил Стоянов от вчера също дишат по-иначе. Защото виждат през щастливите детски усмивки, че спортът за деца и красивият баскетбол е много повече от занимание. Той е кауза, емоция, послание, израстване и тръпка, заради която всички лишения си струват.

     Днес Асеновград осъмна със шампионска титла. Най-сладката, защото не е на чичковци и батковци щангисти, нито гребци, нито борци, с всичките ни уважения към тях. Това е признание за деца с баскетболна топка, които стигнаха пак върха. Дали го оценяват големите? Дали ще има продължение, дали ще има още „баскетболна зараза” за асеновградските деца? Това предстои и със сигурност ще го видим един ден.

Елена Христова