В навечерието на най-светлия празник на българското слово и култура е време да си спомним за първите дали светлината на знанието в мрачните години на робството и да им отдадем нужната почит.
В Габровския музей на образованието се пази документ, според който през 1836 г., когато имало преброяване в Хаджиелес (дн. Първомай), е съществувало килийно училище в двора на църквата „Св. Димитър”. После било построено ново школо в съседство с църквата и там, за да се занимава само с децата, бил нает светският учител Георги Петров. Той много обичал децата, учил ги на писане и смятане, водил ги сред природата, възпитавал ги на труд и родолюбие.
След Освобождението обществено-икономическите условия изисквали по-високо образование. Много от местните кметове се оказали неграмотни и това принудило околийската администрация да вземе сериозни мерки. Тогава с активната намеса на околийския управител и училищен инспектор Иван Рашев в Хаджиелес през 1882 г. отворило врати класно училище, което се помещавало в новооткритата двуетажна сграда, най-внушителната по онова време в малкото земеделско градче. Децата прекрачвали прага ѝ с протрити потурки, с торбички на рамо и с неутолимата жажда да се учат на родно четмо и писмо. Летописецът отбелязва още, че в класното училище с директор Иван Дончев, през деня се учели децата на по-будните занаятчии, земеделци и търговци, а вечер в големия салон на втория етаж интелигенцията на града уреждала вечеринки, играели се пиеси, подготвяни от учителите, изнасяли се сказки. Нищо че през зимата било трудно с отоплението и нямало достатъчно чинове и учебни помагала, учителите ентусиасти с обич и всеотдайност подготвяли младите хора да превръщат мечтите си в дела. В началото общият брой на учениците бил 58 и нямало момичета. До 1887 г. оценяването било по десетобална, а после – по шестобална система. Първият шкаф за библиотека бил закупен през 1895 г.
Борисовградското (Борисовград – Първомай) трикласно училище станало смесена прогимназия в 1896 г., а от 1913 г. прераснало в непълна гимназия. Първата екскурзия се провела през 1914 г. до Садово и Бачковския манастир. Тогава била изиграна подготвената заедно с учениците пиеса „30-годишният живот на един картоиграч” и със събраните средства били закупени 40 стола и микроскоп, а с приходите от проведената по-късно забава – училищно лозе.
Година след страшното земетресение от 1928 г. била построена нова сграда, в която сега се помещава ОУ „Св. Св. Кирил и Методий”.
За първи път през 1945 г. било издадено училищно списание „Устрем”.
На издръжка на общината от 1948 г. било открито ученическо летовище в село Проглед, а по-късно и в село Кутела. За добрите постижения модерна спортна площадка започнала да функционира след 1968 г.
В трудните следвоенни години в нашия град се обучавали деца и юноши от Сърбия, Корея, Афганистан и Виетнам.
СОУ „Проф. д-р Асен Златаров” е наследник на традициите на гимназията, а през 1959 г. за нуждите на професионалното образование е създадено МТУ, сега ПГСС „Васил Левски”.
И днес най-голямото богатство на град Първомай са децата. Те имат удоволствието да учат в обновените сгради на НУ „Христо Ботев”, ОУ „Св. Св. Кирил и Методий”, ОУ „Георги Караславов” (кв. Дебър), СОУ „Проф. д-р Асен Златаров”, ПГСС „Васил Левски”. Учениците успешно усвояват знания, участват в олимпиади и състезания, занимават се в СИП-ове по интереси, покоряват върховете на спорта и изкуството, печелят общински, републикански и международни награди.
Иванка Йорданова - учител по история
