Българската православна църквата почита днес светите равноапостоли Константин и Елена.Църковният празник е в памет на император Константин и неговата майка Елена. Царуването на Константин е едно от най-важните в историята, тъй като при него християнската вяра, тъй дълго преследвана, станала господстваща в обширната му империя.

През 313 г. Константин издава Миланския едикт, с който въвежда християнството като официална религия във Византия. Царица Елена отива на поклонение по местата, където е живял Христос, построява няколко манастира и открива кръста, на който е бил разпнат Исус. Това събитие се смята за най-важното в историята на християнската църква и затова император Константин и майка му Елена са канонизирани за светци.

народните вярвания на този ден строго е забранена всякаква полска работа.

Селските стопани свързват празника с предпазването на реколтата от градушка. Вярва се, че “Еленка и Костадин носят градушката в чувал“.
21 май  е денят на игрите по огън или така нареченето нестинарство , запазено и досега в някои райони, но почти само като атрактивно представление. Участниците в ритуала играят върху  жарава. Те  носят иконите  на св. Константин и Елена вярвайки, че  ги пазят от огъня. След нестинарските игри всички се събират на общата трапеза с приготвения курбан.
В по-голямата част от българската етнотеритория на този ден моми и момци връзват люлки и се люлеят.

Вярва се, че харесаната днес мома ще бъде добра домакиня и ще роди много момчета. На курбана се събира цялото село, а именниците посрещат гости.