Днес е Възкресение Христово - Великден, - най-големият празник за християните, наричан Празник на всички празници. Смята се, че възкресението на Исус Христос е най-великото събитие в историята на човешкия род.

Тази година датата на празника съвпадна за целия християнски свят - едновременно Възкресението посрещнаха и православни, и католици, което е рядко съвпадение, но и знак за християнското единство. Първите християни наричали Възкресение Празник на празниците, юдеите - Песах (в превод „преминаващ"), а българите го утвърждават в народната си култура като Великден.

Според народната традиция Великден отбелязва възкръсването на природата за нов живот, победата на пролетта над зимата. На Великден е първото хоро, което се играе след Сирни Заговезни. То е буйно и весело. И е израз на радостта на хората от възкръсването на природата, на надеждата им, че тя ще ги възнагради щедро за труда им през идващото лято, на вярата в победата на доброто над злото.

По традиция Великден се празнува три дни - от неделя до вторник. В навечерието на Великия ден камбаните в християнските храмове известяват Христовото Възкресение, а вярващите влизат в църквите, копнеещи за общение и единение с Бога. Молят се смирено, за да измолят благословия и спасение за душите си.

На връх Великден, според българската традиция, цялото семейство се събира на тържествен обяд у най-възрастните в рода. На празничната трапеза се слагат печено агне, баница със сирене, обредни погачи, червени яйца, вино и плодове. Ритуално обядът започва с прикаждане на софрата от стопанката на дома и завършва с борене с великденските яйца и козунак. На празника деца и възрастни се чукат с писаните яйца, като гледат чие яйце ще излезе победител. Вярва се, че този, на когото яйцето се окаже борец, ще бъде най-здрав през годината.

Седмицата след Възкресение се нарича Светла седмица, защото Христос донася просветление за всички.