В календара на църквата Лазаровден е свързан с притчата за възкресението на Лазар, жител на гр. Витания, близо до Ерусалим. Според евангелието той и сестрите му Марта и Мария приемали в сиромашкия си дом Исус Христос и вярвали в неговата мисия. Лазар се разболял и умрял, когато Спасителят бил в земите отвъд река Йордан. При завръщането си Исус възкресил покойника на четвъртия ден от неговото погребение в знак на благодарност за проявеното от него гостоприемство.

Според средновековните писания, Лазар живял още 30 години в строг пост и въздържание и е провъзгласен за първи епископ на град Китион на остров Кипър.

Празникът е с подвижна дата, отбелязва се винаги в предпоследната събота преди Великден.

В българската народна традиция Лазаровден, наричан също Лазарица, се свързва с порастването на момичетата и превръщането им в моми за женене. На този ден момичетата на възраст от 10 до 16 години се събират на групи от по 6-7. Всяка група си избира "кумица", която да ги води. Облечени в празнични носии и закичени с венци и китки, момите обикалят домовете в селото, като пеят обредни песни за всеки член от семейството и наричат за здраве и за богата реколта.

Вярва се, че къщата, в която са влезли и пели лазарки, ще бъде честита през цялата година. Домакините даряват момичетата с яйца и пари, плодове и дребни подаръци. Традицията е повелявала, че момиче, което не е лазарувало, не може да се омъжи. Освен това се е вярвало, че ако не е била лазарка, момата може да бъде грабната от змей.

Обичаите по Лазаровден и Цветница са женското съответствие на коледарските и сурвакарски обичаи на мъжете.

Източник:Dnevnik.bg