Не е било писано Асеновград да се впише в нечий тефтер на рекорди с най- дългото площадно хоро. Истината е, че навръх Благовещение една продуцентска къща и един фолк изпълнител избраха Асеновград, за да си направят промоция. Стана приятно площадно присъствие. Не се размина без хвърлени пари, без приятни рекламни манипулации, без напомпване на множеството на тема „ ние сме най”. Какво по-логично навръх прекрасен християнски празник, в петъчна пролетна привечер на един иначе скучен градски площад да има хоро и фолклорни певци. Е, певците не бяха тракийски, то и танците не бяха нашенски, но множеството си беше истинско. На самото начало на хороводенето се оказа самият градоначалник. Малко насила ще трябва да е била изявата ,след като само дни по-рано чистосърдечно кметът каза : И който очаква да ме види да поведа хорото, няма да стане.” Е да, ама взе, че стана. Преоблякоха го бащицата на града с патриотична трикольорна фланелка върху ризата му,, в дясната ръка досущ като Ботев четник му дадоха байрак да размахва и той тръгна, къде ще ходи…Една, че две, че три площадни обиколки. Сетне се поумори човекът.
Някой казал, че кметската хороводна изява напомняла на мечкадарите и „златните” синджири, с които развеждаха стоката си по панаири, за да изкарват пари с тях. Че то ако не беше изборна година, вярвате ли, че щеше да е така..., оглеждаха площадния панаир зяпачите. А всъщност асновградчани си харесаха площадната хороводна изява. То е като на панаир: мечката си има номер, стопанинът й обира парсата, а множеството пак вкусва памук шекер…
Елена Христова