Едва ли има човек на тази земя без някоя гадна история зад гърба си свързана с медицинско лице, духовно лице, служебно лице... А да не говорим техните лица колко гадни историй имат за човеците. Но само аз ли напоследък усещам, че откакто започнаха да ни казват, кога да протестираме, кога да ръкопляскаме на срязана лентичка, да дишаме или не, управлението намирисва на порнографщина, примесена с чалга по новините?
Аз не търся съжаление или възмездие, а съм се обърнала към чисто практическата част. Как да ПОНЕСЕМ вече установените порочни практики, към които ни повеждат високомерните гербери? (Защото съгласете се, май никой от нас поотделно не е способен да ги наруши.) Смъртта на роднина стана повод да разбера, че си имаме грешна представа за това какво да очакваме от държавни лица, които често може да наречем и "мутри".
И леко цинично, но съвсем достоверно искам да ви представя своя личен опит в три прости стъпки. За тях нямах нито представа, нито подготовка поради това, че и моят стрък, като "Герберския" е още зелен:

Първа стъпка - Не започвайте нищо без преводач.
Преводача трябва да знае езика на мрънкача. За всички служебни лица, вие сте ангажимент. А всички знаем, колко топли чувства храним към служебните си задължения. Тъй че, няма място за празни приказки. От бърза помощ казват, че задължително личният лекар установява смъртта. А личният ви лекар ще ви каже, че няма право, затова трябва да идете до спешното да потърсите дежурен лекар. За какво иначе е дежурен лекар, ако личния ти лекар се отзовава 24 часа на ден? (По закон Общопрактикуващият(личният) лекар е задължен да осигурява на здравноосигурените лица постоянен денонощен достъп до консултация по телефон, в амбулаторията или в дома на пациента по преценка на самия ОПЛ.) Та ОПЛ-то на починалия прецени, че не бива да засяга чувствата на дежурния. Тука викайте преводача. -Добър вечер, докторе. Изсумтяване...Лъхва ни миризма на тютюн. -Имаме починал. - Офф... - Дълго мълчание. - С кола ли сте? - Да. - Изсумтяване, търси си палтото, излиза от кабинета и оставя вратата отворена - Това е често използван от лицата, първобитен сигнал, че явно трябва да ги последваме. Преводач : Трябва да го закарате при починалия, да установи смъртта, да го върнете в болницата, да попълни един протокол, ще му платите 10 лева за това и си отивате...
Втора стъпка - Старайте се да имате пари. Ако сте способни, нагласете смъртните случаи в рода си, за деня в който взимате заплата. Излиза скъпо. А отсрочка няма. Ще почакате общината да ви разреши погребение, обикновено трябва да минат 24 часа. Не забравяйте и там да спазите Първа стъпка - водете си преводача. Ако нямате мъже в този момент, които да помагат, сте в голяма беда. Ще ви се наложи да се обърнете към агенция. Там ще научите, че бурени и храст са равни на дърво. Един зле поддържан гроб оскъпява услугата когато трябва да се изкореняват "големи" растения. Да не забравяме и емоционалните травми на копаещите, не се чудете и те са включени в цената. Ковчег, кръст, одеало, чаршаф, копачи, носачи, транспорт - ето ти 600лв. Ще научите, че всичко това изобщо не включва свещенник.
И тук идва стъпка три - Владейте емоцийте си.
Никой не иска да нараните лицето на някое лице... За да не обидим духовното такова, (защото явно всички са много чувствителни) не можем да си изберем кой да е свещенник, има си такъв за квартала и ако имате предпочитания за друг, възможно е да ви откаже,а настоящия да ви постави в един черен списък до живот. Пак от него купувате и свещи, плащате си му такса, задължително на неговата фирма...Ъъ черква. Извинете. Бъдете много деликатни, внимавайте как стъпвате и дишате! Не забравяйте за стъпка 1. Ако по време на опелото издадете звук, ще ви смъмрят с кървясал поглед. Изсумтяване. - Преводача - Дайте кандило. - Второ изсумтяване - 30лв госпожа..

Чуждоговорящите мутри много често са точно на ония позиции, които изискват съвсем други качества. Въпреки това, най-често на тях им се плаща най-добре. Как може да ги различите: По принцип са хора поставени на услужливи професий: Лекари, свещенници, чиновници, общински работници, банкери. Все такива, чийто гушки под лицата набъбват благодарение на нашия джоб. И петокласник знае, че не се хапе ръката, която храни. Би трябвало посещенията при тези лица да са ведри, приятни, с усмивка, все характерни черти за добра симбиоза. Но ето, че се сблъскваме с парадокс. При среща с лицето, ще ви се внуши чувство за собствена незначителност. Ще се чувствате несвойствено и неудобно на обществените места. Ще започнете да усещате неприязън и дискомфорт, когато се налага да посещавате и да вършите граждански дейности. Ако случайно имате вид на мутра или сте лица по-висшестоящи от посочените, те може да свършат работата си пълноценно, а вие няма да бъдете подтиснат. Но това са редки случаи, ако не сте им роднина, познат, друга мутра или ако знаете езика "Висок тон". Владеенето му понякога ускорява процеса. Тогава тези лица започват да работят по-старателно, по-бързо, по-съвестно и коректно. Защото мисълта за пари бива изместена от инстинкта за самосъхранение.

Твърдо съм уверена, че грешката е само наполовина у тези лица. Другата половина е в усещането за безнаказаност и в нас - неизискващите. Имам си една мечта: сред всичката показност, докато политици стават телевизионни звезди и режат панделките на разни учреждения, да хвърлят и по един поглед към организма на тия места. Защото рибата се вмирисва откъм служебното лице...