Клуб "Зевзек" е създаден, когато задухал вятърът на промяната. Точно навреме, защото се оказа, че хората трябваше не само да се променят, но и да оцеляват, а с хумор е по-лесно.Рожденият ден на клуба е 1 април 1991 г. В читалище "Орфееви гори" в кв. "Райково" смолянският поет, писател и филолог Крум Асенов Левов заедно с още 10-12 ентусиасти-шегаджии се "заклеват" във вярност пред знамето - месаль, приемат устава, одобряват емблемата и знака и запяват химна на новоучредения "Зевзек". Знакът им е деликатен - палец между показалец и среден пръст.Емблемата - таралеж с гащье
развети на фасульова вейка и преметната през рамо торба, от която да вади лакърдиите! Каузата, за която редовите зевзеци работят на обществени начала, е да издирват, събират и разпространяват благата родопска дума и да съхраняват родопското чувство за хумор.
А хората тук са родени зевзеци! Дали от климата, от природата?! Родопчани са видели всичко - войни, глад и всякакви експерименти, но са запазили мярката и в драгото, и в балното. Популярността на смолянските зевзеци отдавна е прехвърлила пределите на областта. Клубът се разраства и започва да обира всички награди от конкурси из страната, но една е специалната награда от Международното биенале на хумора и сатирата и тя е за клуб "Зевзек".Родопските шегаджии са веселили за Коледа българския контингент в Сараево и Косово. В Гърция също познават специфичния им хумор. Аудиокасети, радио- и тв предавания, книги... всичко това пълни архива на клуб "Зевзек". Най-популярни обаче си остават
Дуньовските баби Кина и Пина.
Родопските героини са създадени от перото на покойния Тома Папратилов с творчески псевдоним Садокей и са нещо като шопските Нане и Вуте. Диалозите между Кина (Николай Пашев) и Пина (Веселина Бабаджанкова) са сред любимите скечове по местната телевизия. Най-голямото предизвикателство пред "Зевзек" обаче предстои - Театър на диалекта.
Основателят на клуба Крум Левов умира на 49 години през 1994 г. "Малко преди да си отиде, ни поднесе оригиналната си идея - да направим Театър на диалекта", разказват Бабаджанкова и Шею. Първият спектакъл е готов. Левов е написал "Ромео и Жулиета от Дуньово". Провеждат се и първите две репетиции на маса с професионални артисти от Смолянския театър и непрофесионални от читалище "Орфееви гори". Със смъртта на Левов обаче замира и идеята. "Тя виси във въздуха, дай Боже да се намери куражлия режисьор и анджак да я стори,обичаме си диалекта и искаме да си го запазим", не крие редовият зевзек Ангел Шеев-Шею Шею. А, че родопският диалект и фолклор са уникални, ще признае всеки, докоснал се до тях. "В едно тясто сме замесени, но в друга фурна сме печени - затова родопчани са по-различни", пояснява башзевзечката Веселина Бабаджанкова.






(прочетете по-малко)