Една от иконите на световното кино Клаудия Кардинале ще бъде специалният гост на юбилейния 15-ти София Филм Фест.
Легендарната актриса пристига в София, като на 11 март на гала прожекция на филма „Гепардът" на Лукино Висконти в Зала 1 на НДК, Клаудия Кардинале ще получи Наградата на София на Столичната община за своя изключителен принос към изкуството на киното.
„Не обичам Системата на звездите. Аз съм нормален човек. Харесва ми да живея в Европа. Често съм посещавала Холивуд, но никога не съм имала желание да подпиша договор и да се задържа по-дълго там", споделя италианската кинозвезда от световна величина.
Клаудия е родена на 15 април 1938 г. в Тунис. На 17 години печели конкурса за най-красива италианка в Тунис и получава пътуване до Венеция по време на филмовия фестивал. Тази победа я кара да се усмихва, когато си спомня, че по онова време едва е говорила италиански. Родителите ù - сицилианци, ù дават френско образование и тя дълго време се възприема повече като франко-тунизийка, отколкото като италианка.
През 1958 г. Клаудия Кардинале изпълнява първата си роля в киното във френско-тунизийската продукция „Goha", с участието на Омар Шариф. Филмографията ù бързо набъбва, но тя не се ограничава да бъде просто красива актриса. Първият филм, в който изгрява звездата на Клаудия Кардинале, е „I soliti ignoti" - комедията на Марио Моничели от 1958 г. В същия филм участва и още една легенда на италианското кино - Марчело Мастрояни. „Il bell`Antonio" (1960, реж. Мауро Болонини,) и „La ragazza con la valigia" (1961, реж. Валерио Дзурлини) разкриват таланта на Кардинале.
В първия тя си партнира с Марчело Мастрояни и това е началото на едно ползотворно сътрудничество. 1960 е също така и годината на „Роко и неговите братя" на Лукино Висконти, където ролята ù е малка, но за сметка на това режисьорът ù предоставя златна възможност в „Гепардът" (1963), в който отново партнира на Ален Делон и се среща с Бърт Ланкастър. 1963 се оказва годината на „посвещаването" ù, особено след като Федерико Фелини я кани да се снима в „Осем и половина".
Този филм, поставя акцента на друго качество на актрисата - нейният глас, считан впоследствие за много съблазнителен. Истината е, че от началото на работата си на полуострова до този момент Клаудия винаги бива дублирана, защото италианският ù не е достатъчно добър.
Фелини залага на френския ù акцент, чужд и странен на част от публиката, но изключително женствен според самия режисьор.
За сметка на това, когато се снима във Франция, не се налага да я дублират. Двамата с Белмондо си поделят славата в „Cartouche" (1962) и се срещат отново през 1972 г. в „La Scoumoune". Без съмнение Клаудия Кардинале се превръща в истинска международна звезда, сериозна конкуренция на Джина Лолобриджида и София Лорен.
Всички ù предричат голяма американска кариера, но Кардинале е твърде привързана към средиземноморските си корени. При все това уестърнът ù допада и това ù носи роля в култовия „Имало едно време на запад" на Серджо Леоне, който въпреки участието на Хенри Фонда, Чарлз Бронсън и Джейсън Робардс си остава италианска продукция.
Както повечето актриси от нейното поколение, Кардинале е истинско превъплъщение на образа на новото поколение жени, упорита и бореща се за свободата и независимоста си, както в професионалния, така и в личния си живот.
В средата на 60-те години тя напуска продуцента Франко Кристалди, на когото дължи голяма част от кариерата си и се обвързва с режисьора Паскуале Скуитиери. Има две деца - Патрик и Клаудия. От 1989 година се премества да живее в Париж.
За нейните изключителни заслуги и принос към света на киното, през 2008 година френското правителство удостоява Клаудия Кардинале с най-високата награда на Франция - Ордена на почетния легион.
