Случаят на иранката Сакине разбуни духовете на международната сцена. Милиони хора по света бяха ужасени от новината, че Иран е готов да продължи зловещата практика на убиване с камъни. Към момента редица държави, международни фигури и организации са се нагърбили с нелеката задача да се опитат да спасят Сакине.

Сакине Мохамади Аштиани е иранска жена от азерски произход, осъдена на смърт, заради прелюбодеяние, като първоначално присъдата й е била убиване с камъни. За пръв път, през 2006-та, тя е осъдена от съда в Табриз за „незаконни отношения” с двама мъже, въпреки че по това време съпругът й вече е бил починал. Присъдата от 99 удара с камшик била изпълнена.

През септември 2006-та нейният случай е отворен наново, когато друг съд обвинява един от двамата мъже, с които Аштиани е имала връзка, в убийството на съпруга й. Тогава срещу нея се повдига обвинение за изневяра по време на брака и тя е осъдена на убиване с камъни. В последствие тя се отказва от признанията си, заявявайки, че те са дадени по принуда и, че тя не говори фарси, а само турски. Малек Ейдар Шарифи – председател на съда в Източна азербейджанска провинция заяви: „Тя е осъдена на смърт за убийство, непредумишлено убийство и изневяра.” Иранският върховен съд потвърди присъдата й на 27 май 2007г. и само Аятолах Али Хомейни може да отмени екзекуцията.

Съпротивата на двете й деца успя да отложи временно присъдата й непосредствено преди нейното изпълнение през юли 2010 г., но не и да я отменят. Протести избухнаха в Лондон, във Вашингтон, а и в много други градове по света. Призиви за анулиране на присъдата й дойдоха от съблюдатели на човешките права като „Авааз”, „Амнисти Интернешънъл”, и други, както и от някои звезди от шоубизнеса. Беше създадена петиция в подкрепа на нейното освобождаване.

Във Фейсбук групата в подкрепа на Аштиани събра 57 000 члена до средата на август.

Настоящата съдба на жената е неизвестна. Иранското посолство в Лондон излезе с изявление, в което се твърди, че „в съответствие с информацията, която са предоставили съдебните власти в Иран, тя няма да бъде екзекутирана с камъни”, което оставя отворена възможността присъдата да бъде извършена чрез друг метод.

Наложи се адвокатът на Сакине да се укрие от властите и да потърси международно убежище – първо в Турция, а след това и в Норвегия.

На 12 август, след вероятно два дни на изтезания, тя „призна”, че е убила мъжа си. „Тя беше многократно бита и измъчвана, когато реши да се появи пред камерите. 22-годишният й син и 17-годишната й дъщеря са били дълбоко травматизирани след като са гледали програмата”, каза Хутан Киан. „Амнисти Интернешънъл” осъди остро т.нар. признание и заяви, че независимостта на иранския съд е компроментирана след предаването. „Това е абсолютна подигравка със съдебната система на Иран”, заяви Дрюъри Дайк от екипа на Амнисти в Иран. „Иран извършва престъпления.. и това е неприемлива практика – шамар в лицето на правосъдието.”

Случаят на Аштиани е прехвърлен на заместник главния прокурор Саид Мортазави.

Всъщност, масово споделяна теза е, че убиването с камъни не е заложено като практика в Корана. Въпреки това, факт е, че наказанието е регламентирано черно на бяло в Наказателния кодекс на Иран.

Член 83 гласи: „Изневярата в следните случаи трябва да бъде наказана с убиване с камъни: 1 – Изневяра на женен мъж, който има съпруга, с която е имал полов контакт и може да има такъв, когато пожелае;

2 – Изневяра на омъжена жена с мъж, при положение, че жената е имала полов контакт със съпруга си и той е в състояние да има такъв отново;

Член 102 определя дълбочината, на която мъжете и жените трябва да бъдат заровени, преди да бъдат екзекутирани с камъни.

Член 104 е ужасяващо специфичен по отношение на това колко големи трябва да бъдат камъните, ползвани при екзекуцията – нито много големи, за да не убият осъдения след два удара, нито прекалено малки, за да му причиняват болка.

С други думи, замерянето с камъни трябва да продължи дълго, за да може жертвата да страда възможно най-дълго преди да загуби съзнание. Тълпата трябва да изпита своята "богоугодна" наслада от случващото се.

В следващото видео актрисата от ирански произход Шоре Агдашлу говори за изключителния филм с нейно участие "The stoning of Soraya M.", посветен на зловещата практика на убиване с камъни, както и за съдбата на Сакине.