Водещата статия на септемврийския броя на сп. Wired е озаглавена The Web Is Dead, а когато авторитетният Wired пише... за нас остава само да четем (да превеждаме). Материалът е доста обемист, но ето няколко от най-интересните наблюдения на авторите: Крис Андерсън, който се опитва да обясни парадигмата на неизбежното и Майкъл Волф, който анализира новата медийна порода "титан".
Две десетилетия след раждането на World Wide Web, днес Мрежата се намира в регрес. Простият и потребен - смислен софтуер е все по-малко, за сметка на търсещите и засипващи с предложения приложения. Защо!?
Денят на един модерен човек от глобалното село през 2010 г. с незначителни разлики преминава през само няколко уеб приложения - е-mail, Facebook, Twitter, някое голямо онлайн издание, RSS, Skype и ако сте американец задължително игри от Xbox Live и видео стрийминг от услугите на Netflix. Прекарвате дни в интернет, но не в Мрежата... и не сте само вие!
И това е така, напълно закономерно, защото през последните години една от най-големите промени в цифровия свят е налагането на отворените интернет платформи, които използват Мрежата за транспорт, но не и браузър, (Web browser) за визуализация. Това е светът на iPhone (iPad) модела и мобилните компютри. Това е един свят, в който Google не може да индексира, защото правилата не се определят от HTML.
Първо беше Java, после Flash, Ajax, а сега е HTML5 - все по-интерактивен програмен код, който обещава да пусне всички приложения в "облака". Да замени десктопът с уебтоп. Всичко да е open, free и e извън контрол.
Но, истината е, че Мрежата винаги е имала две лица - от едната страна винаги са били интересите за разпределение на бизнеса и силови структури. Това е арена на борба за власт, много фирми идват със стратегия да контролират нещо или поне малко парченце от TCP/IP Вселената. Netscape се опита да притежава стартовата страница (home page), Amazon.com пожела да доминира в търговията на дребно, а Yahoo да държи навигацията в Мрежата.
И Microsoft поиска да създаде Active Desktop - радикалното бъдеще на медиите извън интернет.
Е, Google сложи точка на този процес и стана новият Рим, който определя кои какво да прави в интернет. От управлението на трафика и рекламите направи така, че да няма друг бизнес в традиционния уеб, дори такъв, който би могъл в най-малка степен да е конкурентен на Google...
И тъй като Google тотално се наложи, други решиха да си правят свой бизнес като изградят алтернатива на интернет. И дойде Facebook. Започна като свободна, но затворена система. Опростената организация от информация и връзки направи (за изключително кратък период от време) огромен бизнес от навика на хората да общуват в мрежата... като ги събра в едно място. Facebook стана паралелен свят на интернет.
Днес, интернет e на 18 години и навлиза в зрялата възраст. Едно поколение израстна пред браузъра, а изследването на един нов свят се превърна в бизнес (както обикновено). Ние сме в мрежата, тя е част от нашия живот. Ние, просто искаме да използваме услуги, които правят живота ни по-добър. Но, апетитът идва с откриването - ние приемаме статуквото, а интернет продължава да расте.
Ако сега не ви харесва интернет и търсите кого да обвините... човешката природа е виновна, защото колкото и интелигентно да оценяваме "отвореността", накрая винаги избираме най-лесният път.
