Валежите у нас през юли са били 300% над това, което е обичайно за периода, а като цяло 2010 г. може да се окаже най-топлата от 100 години насам.
Това показват анализи, изготвени от Националния институт по хидрология и метеорология към БАН, цитирани от БТА.
Този август основно ще бъде сух и горещ, очакват се дни, когато живакът ще показва 40°, според прогнозна справка на института. Това най-вероятно ще бъде между 10 и 20 август, което създава и повече условия за пожари.
С около 2 градуса ще се повиши температурата на въздуха у нас за периода 2020 - 2050 г., а до 2100 г. - с 3 -3,5 градуса. Очакванията са по-скоро за засушаване и намаляване средно с около 10-15 на сто на сумата на валежите. Най-силно това ще засегне Югоизточна България, каза зам.-генералният директор на института доц. Валери Спиридонов. Сравнението е на база изминалия 30-годишен период. От изнесените данни обаче, по думите на Спиридонов, не може да се предположи какво ще е времето през тези години. До 2100 година се очаквало и леко повишение на т.нар. вреден/приземен/озон, най-вече над Черно море.
Последните 12 години тенденцията в България била към покачване на температурата, а в световен мащаб - зачестяване на екстремните метеорологични явления.
Най-подходящото място за изграждане на възобновяеми енергийни източници в по-дългосрочна перспектива за страната ни ще бъде по крайбрежието на Черно море, около Калиакра, тъй като там ще има повече енергия, обясни Спиридонов. Тя обаче ще намалява в планините.
Заради очакваното затопляне, от БАН препоръчват райониране на агроклиматичните ресурси. Така например царевицата, зимната пшеница и соята е най-добре да се отглеждат в Североизточна и Северозападна България, посочи Веселин Александров от института.
По думите му, затоплянето ще даде възможности и за отглеждане на 2-ри земеделски култури, но това ще доведе до съкращаване на периода за формиране на добивите, което на свой ред - до техния спад. От института препоръчват да се развиват хибридни сортове, устойчиви както към сухото време, така и към вредители и болести.
След 2012 година започва захлаждане на климата в България, каза по-рано за в. "Стандарт" старши научен сътрудник д-р Борис Комитов от Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория Рожен към БАН. Според него, след три години лятото вече ще бъде с пролетни температури - под 30 градуса.
"Очакват ни хладни и дъждовни летни месеци. Сезонът ще се скъси и ще бъде само два месеца - юли и август", обяснява д-р Комитов. Той прогнозира продължителни и студени зими.
Този август основно ще бъде сух и горещ, очакват се дни, когато живакът ще показва 40°, според прогнозна справка на института. Това най-вероятно ще бъде между 10 и 20 август, което създава и повече условия за пожари.
С около 2 градуса ще се повиши температурата на въздуха у нас за периода 2020 - 2050 г., а до 2100 г. - с 3 -3,5 градуса. Очакванията са по-скоро за засушаване и намаляване средно с около 10-15 на сто на сумата на валежите. Най-силно това ще засегне Югоизточна България, каза зам.-генералният директор на института доц. Валери Спиридонов. Сравнението е на база изминалия 30-годишен период. От изнесените данни обаче, по думите на Спиридонов, не може да се предположи какво ще е времето през тези години. До 2100 година се очаквало и леко повишение на т.нар. вреден/приземен/озон, най-вече над Черно море.
Последните 12 години тенденцията в България била към покачване на температурата, а в световен мащаб - зачестяване на екстремните метеорологични явления.
Най-подходящото място за изграждане на възобновяеми енергийни източници в по-дългосрочна перспектива за страната ни ще бъде по крайбрежието на Черно море, около Калиакра, тъй като там ще има повече енергия, обясни Спиридонов. Тя обаче ще намалява в планините.
Заради очакваното затопляне, от БАН препоръчват райониране на агроклиматичните ресурси. Така например царевицата, зимната пшеница и соята е най-добре да се отглеждат в Североизточна и Северозападна България, посочи Веселин Александров от института.
По думите му, затоплянето ще даде възможности и за отглеждане на 2-ри земеделски култури, но това ще доведе до съкращаване на периода за формиране на добивите, което на свой ред - до техния спад. От института препоръчват да се развиват хибридни сортове, устойчиви както към сухото време, така и към вредители и болести.
След 2012 година започва захлаждане на климата в България, каза по-рано за в. "Стандарт" старши научен сътрудник д-р Борис Комитов от Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория Рожен към БАН. Според него, след три години лятото вече ще бъде с пролетни температури - под 30 градуса.
"Очакват ни хладни и дъждовни летни месеци. Сезонът ще се скъси и ще бъде само два месеца - юли и август", обяснява д-р Комитов. Той прогнозира продължителни и студени зими.
