Събота, 21 ноември 2026 | Димитровград Ясно небе 20°

Трагедии, смъртна присъда, неглижиране от властта и осмиване на мъката в медиите бележат масовата моторизация в Хасковско

1,254
Снимка Dir.bg

10 октомври 1981 година е една от най-черните дати в историята на  Хасково. Градът е съкрушен, а цялата Народна Република е потресена. На автобусната спирка пред Първа гимназия, известна като Руската, пиян шофьор прегазва хора, чакащи градския транспорт. Загиват четири деца и две жени, а още двама души са тежко ранени. Трагедията разтърсва града. Още по-драматично е, че водачът е и бивш автомото състезател. Лекият автомобил, тъмножълта "Лада 1600" с регистрационен номер ХГ 15-60 е смачкан до неузнаваемост. Зад волана й е 33-годишният Цветан Братанов - бивш състезател по мотоциклетизъм и автомобилизъм. До него е приятелят му Николай Кавалджиев, а на задната седалка - Петър Петров и 29-годишният брат на шофьора - Емил Братанов. Ладата е собственост именно на Емил, който също е бил състезател по мотоциклетизъм и автомобилизъм.

За първи път в тогавашната българска съдебна практика хасковски съд постановява смъртно наказание за тежка автомобилна катастрофа с фатален изход. Решението предизвиква бурни професионални и обществени дебати. Част от юристите оспорват дали деянието следва да бъде квалифицирано като убийство по хулигански подбуди или като престъпление по непредпазливост. Публичният процес започва на 5 февруари 1982 г. и продължава три дни. Присъдата е постановена при особено мнение на председателя на съдебния състав. Безпрецедентното наказание е резултат и от силния обществен натиск, упражнен чрез съдебните заседатели. На 8 ноември 1982 г. в Пазарджишкия затвор смъртната присъда е изпълнена.

Случаят е трагичен, но далеч не е инцидент. Защото поведението на хасковци на пътя и отношението им към останалите участници в движението сякаш не са се променили особено през последните десетилетия. Пътните инциденти съществуват още от времето, когато човекът за първи път сяда зад волана, а с годините автомобилите стават все повече, по-бързи и по-достъпни. Нарастват и катастрофите.

Предложената извадка от капиталния труд „Хасково и неговите кметове“, основана на архивни документи, за първи път разкрива истинската картина на автопроизшествията в Хасковски окръг от средата на XX век до края на 80-те години. (Автор на изследването е доц. д-р Веселина Узунова, която е и автор на настоящата статия, написана специално за Haskovo.net. - бел. ред.)

Първите регистрирани от органите на реда пътнотранспортни произшествия със загинали и ранени датират от началото на 50-те години. По онова време по улиците на Хасково се движат сравнително малко автомобили, но мотопедите вече са предпочитано средство за придвижване. Именно техни водачи причиняват част от първите тежки инциденти. Скоростите вероятно не са били високи, но липсата на изградени тротоари в много части на града често изправя пешеходците лице в лице с превозните средства.

Само няколко години по-късно броят на автомобилните катастрофи започва да расте. В публикуван в местния печат доклад началникът на транспортната милиция в Хасково полк. Захариев посочва, че основните причини са невнимание и недостатъчни шофьорски умения. Данните са показателни – само през първата половина на 1959 г. са регистрирани 12 тежки катастрофи с общо 43 загинали и тежко ранени. Около 15% от произшествията са следствие от употреба на алкохол, а 40% са причинени от несъобразена скорост. Значителен остава и делът на катастрофите, породени от технически неизправности.

Заради зачестилите инциденти с неправоспособни водачи в началото на 60-те години са направени промени в Наказателния кодекс. Част от тежките нарушения на пътя са криминализирани и започват да се разглеждат като прояви на „хулиганство“. Мерките обаче не дават очаквания резултат. Броят на произшествията продължава да расте, а проблемът се оказва далеч по-труден за овладяване, отколкото властта е предполагала.

През следващите години тревожната статистика рядко достига до широката общественост. Тя остава скрита в докладите на милицията и в материалите за заседанията на Градския народен съвет. Днес архивите позволяват да се види действителният мащаб на проблема.

Числата са стряскащи. За периода от 1963 до средата на 1965 г. общият брой на убийствата в Хасковски окръг, включително причинените при автопроизшествия, достига 208. В свой доклад подполк. Матев отбелязва, че през 1965 и 1966 г. жертвите сред децата, загинали при катастрофи, са седем. Само от началото на 1966 г. в Хасково са регистрирани 63 автопроизшествия със седем загинали и 26 ранени.

През този период общественият транспорт се развива бързо заедно с нарастващото население и стремежа на хората да пътуват повече и по-удобно. Заедно с това нараства и цената, която обществото плаща. Тежките катастрофи стават все по-чести, а причините остават все същите – невнимание, алкохол и технически неизправности.

Тревожните новини достигат до хората чрез единствения местен вестник „Хасковска трибуна“, но рядко в реалните им измерения. В съответствие с тогавашната информационна политика тежките катастрофи се отразяват, без да се акцентира върху обществените им последици и нарастващата тревога сред населението. Вместо да постави въпроса за зачестяващите пътни инциденти и тяхната цена, местният печат по-често се стреми да представи подобни събития като неприятни, но обичайни епизоди от социалистическото ежедневие.

Показателен е случаят от юли 1970 г., когато из Хасково се разнася мълвата за тежката катастрофа с автобус, превозващ пионери към ученически лагер в Равда. Докато десетки родители, обезумели от тревога за децата си, се струпват пред сградата на МВР в отчаян опит да получат информация за тяхната съдба, вестникът не насочва вниманието към причините за инцидента и общественото безпокойство. Напротив, в публикацията си той укорява и осмива родителите за тяхната „паника“ и „неразумно“ поведение, сякаш проблемът не е тежката катастрофа, а реакцията на хората, очакващи вест за своите деца.

Само месец по-късно друга тежка катастрофа на пътя за Пловдив попада във фокуса на централните медии. Причината е мрачният рекорд, който поставя – седем загинали в едно пътнотранспортно произшествие.

В докладите на органите на реда статистиката продължава да става все по-тревожна. През 1972 г. броят на регистрираните произшествия е 114, от които 7 със загинали и 35 с ранени. Година по-късно броят на загиналите на пътя вече е 34.

Алкохолът присъства постоянно в статистиката. Значителна част от тежките престъпления и катастрофите са извършени под негово въздействие. През 1975 г. органите на реда в Хасково вече определят алкохолизма като един от най-тежките пороци на съвременното общество. Според тогавашните данни България заема едно от водещите места в света по консумация на алкохол, а злоупотребата с него стои в основата на голяма част от противообществените прояви и транспортните инциденти.

Сред многото случаи особено впечатлява един. Трима пияни мъже открадват линейка и потеглят от Харманли към Хасково. Край село Брягово автомобилът се движи с висока скорост, излиза от контрол и катастрофира. И тримата загиват на място.

През 1975 г. пътнотранспортните произшествия достигат своя връх. В окръга са регистрирани над 300 катастрофи с 42 загинали и 148 ранени. Материалните щети възлизат на около 180 хил. лева. Пътната безопасност вече се превръща в един от най-сериозните обществени проблеми в региона.

Натрупването на тежки инциденти закономерно поражда обществено напрежение. На 10 октомври 1981 г. Хасково преживява една от най-черните страници в своята история, за която споменахме в началото. Историята на катастрофите в Хасковско показва, че зад сухата статистика стоят човешки съдби, а проблемите на пътя, които тревожат обществото днес, далеч не са рожба на съвременния свят. Те съпътстват развитието на автомобилния транспорт още от първите дни на масовата моторизация.

Доц. д-р Веселина Узунова

Сподели

Коментари в сайта (0)

Все още няма коментари. Бъди първият!

Вход