Искаме да живеем и не искаме да умираме. Някои наричат ​​това възмущение, други негодувание, трети неотстъпчивост в преговорите. Украйна е обвинявана, че сама е провокирала войната – чрез слабостта си или, обратно, настояването си за присъединяване към ЕС и НАТО, потискането на руския език, културата и Украинската православна църква на Московската патриаршия (аз живея в Киев, където езикът и културата са свободни, независимо дали ви харесва или не), нежеланието си да толерира авторитаризма и корупцията, ролята си в разпадането на СССР (което Путин и много руснаци смятат за „най-голямата геополитическа катастрофа на XX век“), нежеланието си да бъде призната за зона на изключителни руски интереси и за „малка сестра“. Обвинява се и в демонстративното си съществуване: ходеше в грешния квартал и не беше облечена подходящо. Нищо от това няма значение: ако има хищник и плячка, ще се намери претекст. Пожарът в Райхстага и хексогенът на ФСБ в руските домове преди чеченската война са доказателство за това.

Нежеланието на Украйна да капитулира е досадно за всички глобални играчи.

Тя доказва, че силните не е задължително да побеждават слабите, ако слабите се борят за истината и защитават собствения си живот. Давид побеждава Голиат, независимо от тегловата категория или скъпата бронзова броня. Теглото, парите и силата не са равносилни на истина и победа. Оттук идва и омразата на Тръмп и желанието му да обезцени Украйна с истории за хиляда танка, потънали в калта поради грешка на руски генерал. Нека ви напомня, че именно украинците изкопаха Черно море, причинявайки потъването на крайцера „Москва“; иначе това нямаше да се случи.

Омаловажаването на нашата устойчивост, на волята ни за живот и на нежеланието ни да се откажем не е нищо ново. Такива гласове ще се чуват както отвън, така и отвътре.

Украйна, особено силна Украйна, не е полезна за никого по света, освен за нас. (Всъщност, всички имат нужда от нея, но все пак трябва да ги убедим в това.)

„Искаме да живеем. Съседите ни искат да ни видят мъртви. Това оставя малко място за компромис.“ Това е Голда Меир.

„По-добре е да получавате протестни бележки, отколкото телеграми със съболезнования“, казва още тя.

Валери Пекара – предприемач, публицист, общественик, преподавател в Киевско-Могилянската бизнес школа