Tайният свят на изобретенията в областта на растенията и контрабандата на семена
Токио —
Плодът, висящ на клона, изглежда изкусително апетитен – кръгъл и сочен, с ароматна, наситено оранжева кора.
Но това не е просто някакъв плод. „Бени Принцес“ е ценен цитрус с характерна желеобразна текстура и сладък сок, чието създаване е отнело 20 години чрез кръстосване на два елитни сорта.
Създаването на нови сортове плодове е доходоносен бизнес, а луксозните сортове в Япония често се продават на изключително високи цени. Затова, когато миналата година префектура Ехиме в югозападната част на страната с гордост представи „Бени Принцес“, овощарите видяха в това възможност.
В семейната си ферма от пет акра Риохеи Мори и съпругата му Кьонг-хуи Чой изкорениха около 200 дървета от друг сорт цитрусови плодове, за да могат да засадят „Бени Принцес“ – дори взеха заем, за да построят нови съоръжения.
„В началото струва цяло състояние. Купуването на фиданките, изграждането на оранжериите и всичко останало“, каза Мори.
Възвръщаемостта може да оправдае инвестицията, когато започнат да продават първите партиди следващата пролет. Единственият проблем? Китайските фермери може да ги изпреварят – и то без разрешение, според японски медийни доклади.
Чой заяви, че е потресена от перспективата плодът да е бил „откраднат“, но добави, че се е примирила с факта, че няма какво да направят, освен да се надяват, че японското правителство ще предприеме действия.
Разработването на нови култури може да отнеме години на досадни проучвания и тестове –– за да се гарантира не само, че те имат добър вкус, но и че могат да се отглеждат в големи количества. Разходите за разработката могат да бъдат зашеметяващи.
Точно като другите видове интелектуална собственост (ИС), сортовете плодове могат да бъдат обект на собственост и да бъдат защитени от закона. Но докато можете да подадете сигнал за нарушение на авторското право за филм или песен, е много по-трудно да попречите на хората да вземат и засаждат семена.
Това е породило „сенчеста война“, включваща шпионаж със семена и контрабанда на фиданки в цяла Азия – което, според експертите, не само нанася вреда на земеделските стопани и селекционерите, но и възпрепятства така необходимите иновации в момент, когато климатичните промени заплашват продоволствената сигурност.
Сортът „Бени Принцес“ изглежда е бил най-новата мишена, като има съобщения, че фиданки от него се продават на китайски сайтове за електронна търговия – докато заявлението му за защита на интелектуалната собственост все още е в процес на разглеждане.
CNN не можа да провери независимо тези твърдения, но спекулациите накараха губернатора на префектура Ехиме да призове Токио да проведе разследване. Нориказу Сузуки, министърът на земеделието на Япония, определи въпроса като „особено сериозен“.
Като водещ новатор в областта на плодовете, Япония вече е имала неприятни преживявания с имитатори на сортове. След като в началото на 2000-те години представи сорта грозде „Шайн Мускат“, Япония наивно пропусна да регистрира този плод – изключително ценен заради флоралния си аромат и сочността си – с цел защита на чуждестранните пазари. Крайният срок изтече и вече беше твърде късно; днес ферми в Китай и Южна Корея отглеждат и продават „Шайн Мускат“ в огромни количества и на значително по-ниски цени.
Разликата в цените става очевидна при кратка спирка в супермаркетите в Хонконг – китайското „Shine Muscat“ се продава на 1/20 от цената на японския му еквивалент. Сузуки изчисли, че Япония губи 20 милиарда йени (126,9 милиона долара) всяка година от пропуснати лицензионни такси поради тази грешка при лицензирането.
Загубените приходи са повод за тревога за Шиня Сато, лозар от префектура Яманаши в централната част на Япония, чието препитание зависи от сорта „Шайн Мускат“ и други сортове грозде. „Искам хората да се наслаждават на това, което отглеждам, и искам да получа справедливо възнаграждение за труда си“, каза той.
„Всички работят усърдно, за да създадат тази стойност и да произведат нещо вкусно.“
Как се краде семе?
Няма лесен начин да се защити растителен сорт отвъд границите.
Законите за защита варират в зависимост от държавата – например, селекционер в Япония, който иска да предотврати копирането на своя уникален сорт в Китай или Южна Корея, би трябвало да подаде отделни заявления за защита в тези държави. А това, което от правна гледна точка се счита за нарушение в една държава, може да не се счита за такова в друга.
Но през последните години няколко правителства в Азия затегнаха регулациите си, което улеснява селекционерите да защитят сортовете си, каза Дейвид Джеферсън, доцент в Университета на Кентърбъри в Нова Зеландия, специалист по право на околната среда и интелектуална собственост.
Китай е засилвал законите си за защита на семената няколко пъти през последните години; по същия начин Япония прие ново законодателство през юли, за да предотврати незаконния износ на местни сортове. И все по-често, каза Джеферсън, страните адаптират законите си, за да се доближат до глобалния стандарт, установен от Международния съюз за защита на новите сортове растения (UPOV), който има 80 държави-членки.
Но UPOV не е правоприлагаща агенция. Затова, когато дадено растение бъде откраднато, изнесено незаконно от страната и отгледано другаде без разрешение, се налага селекционерът да се заеме с това – като докаже чрез генетични тестове, че въпросният плод е защитеният сорт, и като се обърне към правоприлагащите органи.
Това е трудна задача за по-малките институции, като университетски изследователски лаборатории или аналитични центрове, които не разполагат с ресурсите да проследят контрабандистите на семена и да докажат обвиненията си. Но големите мултинационални компании, чиито оригинални сортове се пазят строго, са постигнали известен успех.
През 2011 г. фермери от Айова завариха китайски гражданин на колене в царевична нива, докато ровеше в почвата. Той избяга, а последвалото разследване на ФБР разкри дългогодишна конспирация за кражба на генетично модифицирани семена от царевица и изпращането им в Китай.
Крадецът, Мо Хайлонг, беше осъден през 2016 г. на 36 месеца затвор за съучастие в кражба на търговски тайни от „DuPont Pioneer“ и „Monsanto“ – две от най-големите компании за семена в света по това време. След освобождаването му беше предвидено да бъде депортиран.
Същата година най-големият световен продавач на киви – новозеландската компания „Зеспри“ – нае частни детективи, за да разследват слуховете, че сортът ѝ „Сънголд“ се отглежда и продава незаконно в Китай.
Това беше голяма работа; години по-рано „Zespri“ специално беше създала по-сладкия златен киви, който да е устойчив на болест, опустошила насажденията от киви по целия свят. Новият сорт помогна на индустрията да се възстанови от болестта и се превърна в неочаквана печалба за „Zespri“, която регистрира плода като своя изключителна собственост в много страни, включително Китай.
Контрабандистът, китайският гражданин Гао Хаою, притежаваше насаждение от сорта „Sungold“ в Нова Зеландия и имаше лиценз за отглеждане и продажба на този сорт там – но той тайно изнасяше млади клонки в Китай и ги продаваше на местни земеделски стопани. В кратко време сортът „Sungold“ беше незаконно засаден на площ от над 200 хектара в провинция Хубей и се продаваше онлайн.
След продължителна съдебна битка през 2020 г. новозеландски съд осъди Гао да заплати на „Зеспри“ 8,8 милиона долара обезщетение. А миналата година китайски съд го осъди да премахне всички овощни градини със сорт „Сунголд“ в Китай и да заплати на „Зеспри“ близо 780 000 долара.
CNN се опита да се свърже с Гао чрез последния публично достъпен имейл адрес и телефонен номер, свързани с неговия бизнес в Нова Зеландия. Не получихме отговор. В интервюта за китайски медии обаче той твърди, че мотивите му са били алтруистични.
„99% от производителите на киви в Китай ме подкрепят“, каза той пред китайското издание „Caixin“ през 2021 г. „Просто исках да допринеса за китайския народ, като внеса сортовете, за да може всеки да ги отглежда, но никога не съм печелил пари от тях.“
Какво е заложено на карта?
Гао не е единственият, който е изтъкнал този аргумент. Мо, крадецът на семена от царевица, също е твърдял, че царевицата е обществено благо, според книгата „Ученият и шпионинът“ на журналистката Мара Хвистендал, посветена на този случай.
Други критици твърдят, че храната не бива да се контролира от големи селскостопански корпорации и че законите за защита на растителните сортове лишават от права местните и коренните общности.
Професор Джеферсън призна тези реални опасения, особено сред развиващите се страни в Южна и Югоизточна Азия, както и в Африка на юг от Сахара.
Но, според него, съгласно повечето закони, селекционерите трябва да могат да докажат, че техните творения са нови и по някакъв начин подобрени, за да бъдат регистрирани с цел защита. И, както добави той, тези закони са необходими, защото неразрешеното разпространение на новоразработени сортове може да причини широкомащабни щети.
На първо място, това води до понижаване на общата цена на реколтата. Вземете например гроздето „Шайн Мускат“: „Някога известно като един от най-ценните сортове, днес то не носи никаква печалба на земеделските производители“ в страни без закони за защита на растенията, каза Минори Хагивара, която председателства подкомитет към UPOV и работи в японското Министерство на земеделието, горите и рибарството.
Тези плодове от най-високо качество често изискват и специфични методи, за да се гарантират техните характерни качества, като точното количество слънчева светлина или подходящото време за подрязване. Но незаконните производители вероятно ще произвеждат плодове с по-ниско качество, които се продават под същото име. „Това наистина не възнаграждава земеделските стопани, които полагат усилия“, каза Хагивара.
Не само производителите са изложени на риск от контрабандата на семена; когато оригиналните сортове са защитени и лицензирани, това създава цяла верига от износители и дистрибутори, които всички са засегнати от незаконното разпространение.
По-голямата загриженост обаче е задушаването на иновациите. Когато кражбата на нови сортове е широко разпространена, страните ще инвестират по-малко в научноизследователска и развойна дейност, защото няма гаранция, че ще си възвърнат инвестициите. Япония, например, е сериозна мишена за кражби на плодове, защото произвежда толкова много „премиум“ продукти – и сега харчи все по-малко всяка година за създаване на нови сортове, което потенциално заплашва конкурентното ѝ предимство на пазара, каза Хагивара.
Климатичните промени повишават залога –– като добивите от някои традиционни основни култури, като ориза, вече се сриват в някои части на Югоизточна Азия. Иновациите в областта на селскостопанските култури се считат за от решаващо значение за гарантирането на дългосрочното продоволствено снабдяване.
Виетнам, член на UPOV, е инвестирал с ентусиазъм в създаването на нови, устойчиви сортове ориз –– и добивът им е нараствал стабилно през последните години, каза Хагивара. Междувременно в съседна Тайланд, където климатичните условия са сходни, но законите за защита на сортовете са по-слаби, добивите продължават да се сриват.
Една от основните цели на UPOV е създаването на универсален патент, така че с една-единствена заявка селекционерът да може да получи защита в целия свят, добави тя. Но това все още е далечна мечта.
Междувременно земеделските стопани правят всичко възможно, за да засилят сигурността – напълно осъзнавайки, че е достатъчно някой просто да отреже клон от дърветата им, за да го изнесе контрабандно, лишавайки ги от печалбите от някаква отдалечена овощна градина в друга държава.
Сато, производителят на грозде от сорта „Шайн Мускат“, разказа, че когато фермата е била собственост на баща му, не е имало никакви мерки за сигурност. Сега той поставя защитни мрежи около лозята си по време на гроздобера, за да възпрепятства крадците.
Но възможностите му са ограничени.
„Има кражби, извършвани директно от пазара, но има и кражба на стойността на нашата марка – вземат я и се правят, че са я създали сами“, каза той.
Коментари в сайта (0)
Все още няма коментари. Бъди първият!