Сряда, 30 септември 2026 | Димитровград Разкъсана облачност 25°

Украинската икономика се бори за оцеляване

Заради войната тази година Украйна ще изнесе една трета слънчогледово олио по-малко Свали оригинала
Заради войната тази година Украйна ще изнесе една трета слънчогледово олио по-малко

Атаките на Русия срещу Украйна се ожесточават все повече, от което страда и икономиката. Горящите търговски центрове и складове, както и прекъснатите логистични вериги са предизвикателство за компаниите.

В края на септември слънчогледите по полетата около Киев вече са напълно узрели. Но заради войната реколтата трудно ще бъде прибрана, споделя пред АРД фермерът Олександър Кривошея. „Всеки ден ни атакуват с дронове, прелитат самолети, а и противовъздушната отбраната е базирана тук."

Прибирайки реколтата, фермерите в Украйна рискуват да бъдат нападнати или да се натъкнат на неизбухнали експлозиви. При това загриженост предизвиква не само сигурността, а и скъпото гориво, липсата на персонал и най-вече ниските изкупни цени. „Истинско чудо е, че още съществуваме“, казва Кривошея пред германската обществена медия. На него му се налага да се бори за икономическото си оцеляване.

Пълни складове и високи логистични разходи

Украйна е най-важният производител и износител на слънчогледово олио в световен мащаб. Само преди две години количествата са възлизали на почти шест милиона литра, пише АРД. Докато за тази година експертите прогнозират почти една трета по-малко. Причината? Големите товарни кораби вече не могат да напуснат пристанищата на Черно море заради положението със сигурността. Олиото и зърното трябва да се изнасят от страната с камиони, по релси или по реките, естествено в малки количества.

Логистичните разходи са високи, а украинските складове - пълни. Затова в самата Украйна Олександър получава много ниски цени за своята продукция. Той дава пример с житото: „Днешната световна цена е 340 долара, но тук цената е толкова ниска, че трябва да продаваме под себестойността - за около 100 долара."

Както разказва Олександър пред АРД, всеки втори фермер в околностите вече се е отказал да произвежда, а вероятно скоро ще станат още повече. Самият той предпочита засега да остави зърното си в складовете. Но и това е рисковано - тези складове постоянно са обект на руски атаки.

Служителите работят срещу минимално заплащане

Подпалените складове са проблем и за други компании - като например за веригата италиански ресторанти „Песто“ в Киев. Нейният съосновател Серхий Алексеенко обяснява пред германската обществена медия, че не може да набави нужните му количества вино, месни продукти или мляко. Но това не е единственият проблем, с който се сблъсква. „Вероятно най-голямото предизвикателство в момента е да задържим служителите си на работа. Това е най-ценният ни капитал. И да спасим бизнеса си."

Много от неговите 400 служители сега доброволно работят по-малко и за по-малко пари. Проблемът е, че заведенията от веригата се намират предимно в моловете, а в момента много от клиентите ги избягват - защото Русия твърде често ги атакува. Затова на Серхий вече му се е наложило да затвори 20 от ресторантите. „Просто не идваше никой. Случвало се е да има по трима посетители на ден. Заплатите за персонала бяха по-високи от приходите. Да не говорим за парите за електроенергия и за продукти."

При код „Жълто“ магазините могат да останат отворени

Постоянните въздушни тревоги също са пречка за бизнеса. Поради това украинското правителство актуализира официалния код за тревога. Досега при въздушна аларма всички магазини трябваше да затворят, но вече са длъжни да го правят само при код „Червено“ - например когато има ракетен обстрел или масирани нападения с дронове. При код „Жълто“ магазините и ресторантите могат да останат отворени - ако например във въздуха има само малко на брой бойни дронове.

Тази нова система е облекчила живота на Серхий. Повечето от неговите клиенти така и така вече не се тревожат толкова от постоянните тревоги. Като Дмитро, довел дъщеря си за рождения ѝ ден в едно от заведенията „Песто“. „Тези места наистина могат да бъдат атакувани. Но ние сме под обстрел вече четири години и половина - вече сме свикнали. Все пак някак трябва да се живее."

Марк Дуге

 

Сподели

Коментари в сайта (0)

Все още няма коментари. Бъди първият!

Вход