В Русия е вторият ден от парламентарните избори – първите за Държавната дума от началото на пълномащабната война срещу Украйна през 2022 г. За първи път в парламентарния вот Москва включва и жители на окупираните и незаконно анексирани украински територии. Правозащитници съобщават за принуда при гласуването – избирателни комисии обикалят по домовете с руски военни и служители на силите за сигурност, а хора са заплашвани, че могат да загубят работа или социални плащания, ако не участват във вота.

Гласуването в Русия започна в петък и ще приключи в неделя, 20 септември. Избират се всичките 450 депутати в долната камара на руския парламент. Над 111 млн. души имат право на глас. Вотът е разпределен в три дни, а избирателите могат да гласуват и електронно. 

Опозицията почти отсъства от вота

Изборите се провеждат при силно ограничено присъствие на опозицията. Управляващата „Единна Русия“ се състезава с още девет партии, но единствената регистрирана политическа сила, която открито критикува войната – „Яблоко“, беше отстранена от националната надпревара с решение на Върховния съд през август. Партията има само няколко десетки кандидати в едномандатни райони. Част от останалите антивоенни политици са в затвора или напуснаха Русия.

Преди отстраняването си „Яблоко“ се представяше като единствената „партия на мира“ и настояваше за незабавно прекратяване на огъня. На нейно място в кампанията силно присъстват кандидати, свързани с войната. Над 1000 руски ветерани от бойните действия срещу Украйна се кандидатират за различни изборни длъжности.

Юлия Навалная, вдовицата на Алексей Навални, призова руснаците да използват т.нар. „умно гласуване“ – да подкрепят кандидати, които са срещу войната или поне заемат по-умерена позиция. Част от руската опозиция обаче отхвърля тази стратегия с аргумента, че участието придава легитимност на избори без реална политическа конкуренция.

За първи път гласуват и окупираните украински територии

За първи път след началото на пълномащабната война Русия включва в парламентарните си избори жители на окупираните части на Донецка, Луганска, Херсонска и Запорожка област. Москва обяви анексирането им през септември 2022 г., въпреки че не контролира изцяло нито една от четирите области. Анексирането не е международно признато. Гласуване се провежда и в Крим, който Русия анексира през 2014 г. 

Според руските власти в четирите области има над 3,5 млн. избиратели. Там гласуването започна още в края на август. Руските власти обясниха по-дългия период със съображения за сигурност. 

Военни до урните и сигнали за принуда

Кадри на Associated Press от окупираната част на Донецка област показват въоръжен руски военнослужещ, който стои до урната и наблюдава хората, докато пускат бюлетините си. 

Правозащитната организация Donbas SOS съобщава и за принуда. По думите на координатора ѝ Виолета Артемчук членове на местните избирателни комисии обикалят от дом на дом, придружавани от руски военни и служители на силите за сигурност, за да принуждават жителите да участват във вота. 

Според организацията служители в публичния сектор са заплашвани с уволнение, ако не гласуват. Пенсионери, хора с увреждания и други получатели на социална помощ могат да бъдат заплашвани със спиране на плащанията или хуманитарната помощ. Артемчук твърди, че отказалите да участват могат да бъдат включени в списъци на хора, определяни от назначените от Москва власти като „нелоялни“. 

В социалните мрежи се разпространяват и кадри, за които се твърди, че показват други нарушения и контрол върху начина, по който хората гласуват. Автентичността и контекстът на отделните видеа обаче не са независимо потвърдени. Потвърдените от AP кадри показват въоръжен военнослужещ, който наблюдава гласуването, а правозащитници свидетелстват отделно за принуда и заплахи. 

Киев и ЕС няма да признаят вота в окупираните райони

Украинските власти определиха провеждането на руски избори в окупираните територии като незаконно и призоваха други държави и международни организации да не признават резултатите. Киев предупреди и че украински граждани, които участват в организирането на вота, могат да носят наказателна отговорност. 

Коалиция от девет украински правозащитни организации призова жителите на окупираните райони да не участват в изборите, ако това не застрашава живота и сигурността им. Според организациите Москва използва изборния процес, за да легитимира окупацията и опита за анексиране на украинските територии. 

Европейската комисия също определи гласуването там като нарушение на международното право. Говорителят на ЕК Кристиан Виганд заяви, че ЕС няма да признае нито провеждането на изборите в окупираните украински територии, нито резултатите от тях. Той посочи и че Русия не е поканила наблюдатели от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. 

Путин представя вота като подкрепа за войната

Владимир Путин постави войната в центъра на посланието си преди изборите. Той заяви, че изборът на руснаците трябва да покаже, че милиони хора стоят зад руските военнослужещи и че страната остава обединена. Путин подчерта и значението на гласуването в окупираните украински територии, чието анексиране Москва представя като „обединение с Русия“. 

Самият Путин гласува електронно в петък. Кремъл разпространи кадри, на които той е пред компютър. „Единна Русия“ запазва доминиращата си позиция в политическата система, докато останалите представени в Думата партии подкрепят Кремъл по основните решения, включително по войната срещу Украйна.

Първият ден от изборите премина и на фона на атаки с дронове. Секции в Сочи временно бяха затворени заради опасност от атака, а в Краснодарския край една секция беше преместена, след като дрон счупи прозорците на сградата. В окупираната част на Луганска област 14 секции преминаха на резервно електрозахранване след повреди по електропроводи.

Путин обвини Украйна, че се опитва да попречи на изборите. Киев не е коментирал част от конкретните обвинения за атаките. Гласуването приключва в неделя, когато се очакват и първите резултати.