Българите продължават да използват големи количества антибиотици, а значителна част от тях са препарати с по-висок риск за развитието на антибиотична резистентност. Данните за извънболничната помощ през 2025 г. показват средно 855 продадени опаковки на 1000 души. В отделни региони стойностите са между 500 и 600 опаковки.

„Данните от последните проучвания от 2022–2023 г. показват, че имаме проблем по отношение на консумацията на антибиотици“, заяви председателят на Българската асоциация „Единно здраве“ д-р Драгомир Иванов.

Какво показват данните

Според д-р Иванов абсолютният брой продадени опаковки не е достатъчен, за да се направи пълна оценка на употребата на антибиотици. Следващата стъпка е данните да бъдат изчислени чрез т.нар. дефинирани дневни дози. Това позволява по-точно сравнение на потреблението.

Разликата между броя на издадените рецепти и продадените опаковки също не означава непременно, че антибиотиците се отпускат без лекарско предписание. Една рецепта може да включва повече от една опаковка, ако предписаният курс на лечение го изисква.

„Тук гледаме абсолютния брой опаковки. Впоследствие предстои да направим дефинирани дневни дози“, обясни д-р Иванов.

Ефектът от електронните рецепти

Експертът отчете положителна промяна след въвеждането на по-строгия контрол върху отпускането на антибиотици с лекарско предписание. По думите му през 2024 г. вече се наблюдава тенденция към подобрение.

Според него обаче проблемът не може да бъде сведен до поведението само на пациентите, лекарите или здравните власти. Необходимо е да се проследява не само общото количество използвани антибиотици, но и към кои групи принадлежат те.

Целта е да се установи каква част от употребата се пада на различните видове антибиотици и къде са най-големите рискове за развитието на антибиотична резистентност. При нея бактериите стават устойчиви на лекарствата, което може да направи някои инфекции по-трудни за лечение и да ограничи възможностите за ефективна терапия.