Очакват се и нови мерки за дисциплина

На 15 септември учениците отново влизат в клас, но учебната 2026/27 г. започва с повече от обичайните нови учебници и разписания. Десетокласниците ще имат нов формат на изпитите, календарът носи по-дълги почивки, а големите теми на образователния дневен ред се оказват изпитите, дисциплината, религията и парите. Много по-тихо се говори за въпросите, върху които всъщност би трябвало да стъпи една дълбока образователна реформа - като уменията на бъдещето, социално-емоционалното развитие, способността на децата да мислят и да се справят с емоциите си, качествената подготовка на учителите, съдържанието на учебните програми и др. Кое от обещаното ще влезе в класната стая още тази година и кое засега остава намерение?

Интегрирани изпити за десетокласниците

Най-съществената промяна за учениците през тази година е в националното външно оценяване след 10. клас. За първи път изпитът по български език и литература, който ще е на 18 юни, ще бъде интегриран и ще включва и задачи, свързани с история и философия. Тестът ще съдържа 22 задачи - 18 по български език и литература и 4, насочени към историята и философията. Времето за работа се увеличава от 90 на 120 минути. Целта на МОН е изпитът да провери в по-голяма степен не запаметяването на факти, а работата с текст, аналитичното мислене, решаването на казуси и практическото приложение на знанията.

Интегриран остава и изпитът по математика в 10. клас, който ще е на 21 юни. Той ще съдържа общо 16 задачи, от които 10 са изцяло математически, а останалите включват знания и умения, свързани с биология, химия, физика и география.

7. клас: Всичко остава по старому

За седмокласниците няма да има интегриране на други учебни предмети. Те ще се явят, както досега, на отделни национални външни оценявания само по български език и литература и по математика - съответно на 18 юни и на 21 юни 2027 г. Няма промяна и във формата на държавните зрелостни изпити. Задължителната матура по български ще бъде на 19 май, а вторият задължителен зрелостен изпит и задължителният държавен изпит за професионална квалификация - на 21 май 2027 г.

Повече почивка през пролетта

Една от видимите промени в календара са двете по-дълги почивки през пролетта. След общественото обсъждане МОН промени първоначалния график именно с цел да избегне поредицата от отделни учебни и неучебни дни около празниците.

Есенната ваканция ще бъде от 31 октомври до 2 ноември, а Коледната - от 24 декември 2026 г. до 3 януари 2027 г. Междусрочната ваканция е предвидена от 30 януари до 2 февруари, като вторият учебен срок започва на 3 февруари 2027 г. Пролетната ваканция за учениците от 1. до 11. клас ще бъде от 3 до 11 април, а за дванадесетокласниците - от 8 до 11 април. През май учениците от 1. до 11. клас ще имат още една по-дълга почивка - от 30 април до 9 май. Тя се получава от съчетаването на официалните празници и почивните дни с обявените за неучебни 5 и 7 май и ще продължи общо десет дни.

Дисциплината: Готви се нов пакет от мерки

Дисциплината се очертава като една от големите теми на новата учебна година. След излизане на резултатите от PISA 2025 министърът на образованието проф. Георги Вълчев обяви, че МОН подготвя цялостен пакет от мерки за подобряване на дисциплината в училище. По думите му ще се обсъждат първо т.нар. „меки“ мерки, преди да се стига до крайни санкции, както и стимули за учениците, които коригират поведението си. Идеята за връщане на оценка за дисциплина също е поставена на масата, но решение няма - самият министър посочи, че темата силно разделя обществото и едва ли ще се стигне до въвеждане на такава.

Една конкретна мярка обаче вече е готова за новата година. МОН и МВР разширяват програмата „Насилието е безсилие“, която след пилотно приложение в пет столични училища ще обхване близо 100 000 гимназисти в над 1000 училища в страната. Министерството заявява и намерение да увеличава присъствието на училищни психолози - в момента те са над 1700, а целта е постепенно да бъде покрита цялата училищна мрежа. В парламента има и отделни предложения за по-строги санкции към родители, които не осигуряват редовното посещение на училище - включително увеличаване на глобите. Те обаче са част от законопроект на ПБ, който тепърва ще се гледа.

Забраната за телефони в клас остава висяща

Без решение засега остават и идеите за по-широка и знакова забрана на мобилните телефони в училище, с изключения за образователни цели, здравословни причини и извънредни ситуации. Такива текстове бяха предложени от ГЕРБ в закона за закрила на детето, вкл. и за ограничаване на социалните мрежи за децата под 16 г. Те обаче бяха отхвърлени на първо четене в социална комисия. В момента училищният закон забранява на учениците да използват мобилните си телефони по време на учебните часове. Така че някои училища вече имат практика за ограничаване на телефоните, особено за по-малките ученици. 

Финансирането: „Парите следват ученика“ ще се преразглежда

Промени се подготвят и във финансирането на училищата, но вероятно те ще бъдат въведени догодина. МОН вече заяви, че няма намерение да премахва делегираните бюджети, които според министър Вълчев са работещи. Според него обаче трябва да се промени формулата, по която се изчислява държавната субсидия и която по думите му „създава нездравословна конкуренция за задържане на повече деца, включително натиск да се прикриват отсъствия“. Идеята е броят на учениците да няма толкова голяма тежест при определянето на средствата, като във финансирането се добави и компонтет за качество. Предстои моделът да бъде обсъждан с директори и социални партньори.

Управляващите убедено заявяват, че през 2027 г. ще продължи държавната политика възнагражденията на учителите да са не по-ниски от 125% от средната работна заплата за страната. Предстои обаче да видим дали с бюджета за 2027 г. ще бъдат осигурени необходимите средстваще, имайки предвид, че и в момента заплатите не са стигнали този процент според свидетелства на педагози.

Религията - за по-натататък

През 2026/27 г. няма да бъде въведен нов задължителен предмет „Добродетели и религии“ - темата остава за разглеждане тепърва в Народното събрание. Около нея има различни законодателни предложения. Проектът на управляващите от „Прогресивна България“ предвижда родителите да избират по коя от 3 алтернативни програми да учи детето им - с елементи на конфесионално обучение (насочено към религиите - религия православие или религия ислям) или без такива елементи - насочени към добродетели, етиката и гражданското образование. Планирано е обучението да започне от учебната 2028/29 г. за учениците, които постъпват в първи клас, като всяка следваща година ще се разширява.

Проектът на ПБ предвижда и подготвителен клас за децата, които не знаят български език, както и повтаряне на класа за първокласниците, които и след подготвителния клас не овладеят в достатъчна степен езика. Имайки предвид дадения вече старт на учебната година, тези промени също може би ще останат за догодина.

Децата със специални потребности не могат да чакат

За догодина обаче не бива да остават промените в приобщаващото образование, предложени от депутати от ГЕРБ. Проектът им предвижда цялостна реформа на подкрепата за децата и учениците – не само за тези със специални образователни потребности. Предлага се въвеждане на различни нива на подкрепа според индивидуалните нужди на детето, интегрирани планове за работа и по-гъвкава организация на обучението, както и по-тясна връзка между образователната и социалната система. В екипите за подкрепа ще могат да участват специалисти от социалните услуги, а такива услуги ще могат да се предоставят и в самите училища и детски градини.

Една промяна за учениците със специални образователни потребности обаче е факт и влиза в сила именно от тази учебна година. От 2026/27 г. намаляването на часовете в индивидуалните им учебни планове не може да надхвърля 50% от общия брой задължителни и избираеми часове. Ако определен учебен предмет бъде изключен от плана, решението трябва да бъде мотивирано от екипа за подкрепа и да има информираното съгласие на родителя, както и медицински документ, удостоверяващ невъзможността ученикът да се обучава по съответния предмет.

153,39 евро помощ за учениците

За 2026/27 г. еднократната помощ за учениците е 153,39 евро и ще се предоставя без доходен критерий за учениците от 1., 2., 3., 4. и 8. клас. Половината от сумата се изплаща през първия срок, а останалата част - след началото на втория, ако детето продължава образованието си. На 9 септември правителството одобри и предложение родителите вече да не бъдат задължавани да връщат тази еднократна помощ само защото детето е натрупало пет неизвинени отсъствия в един месец. Предстои мярката да бъде одобрена и от парламента.

Голямата посока - от запаметяване към прилагане на знанията

Зададената преди години посока остава същата - по-малко обучение, основано на механично запаметяване, и повече задачи, които изискват разбиране, анализ и прилагане на знания от различни предмети. До каква степен тя ще се реализира в българските училища обаче, остава под въпрос. Успехът ще зависи до голяма степен от учителите, чиято квалификация МОН даде заявка да подобри, макар и с неясни засега конкретни мерки.

Защото промяната няма да се измери само с нови формати на изпитите, нови учебни програми или законови поправки, а с това какво реално се случва всеки ден в класната стая - дали учениците ще бъдат насърчавани да мислят, да задават въпроси, да правят връзки между знанията и да ги използват на практика. Именно там ще се види дали заявената реформа е стигнала отвъд документите.

СИЛВИЯ ГЕОРГИЕВА