Една от характеристиките, които улесняват разпространението му, е неговата приспособимост към студено време

На пръв поглед лесно може да бъде объркан с други раирани инвазивни комари. Черното тяло, покрито с контрастни светли шарки, прави Aedes koreicus трудно разпознаваем за неспециалист. Корейският комар обаче привлича все по-голямо внимание в Европа заради способността си да се приспособява към по-хладен климат и да преживява зимните месеци.

Видът произхожда от Азия. Европейският център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC) посочва като негов естествен ареал Южна Корея, части от Китай, Япония и Русия. За първи път извън естествения си ареал Aedes koreicus е установен в Белгия през 2008 г. В следващите години популацията там е откривана отново. През 2011 г. комарът е регистриран и в италианската провинция Белуно.

Оттогава видът продължава да разширява европейското си присъствие. Последната карта на ECDC и Европейския орган за безопасност на храните (EFSA), актуална към април 2026 г., показва нови административни райони с установени популации във Франция, Италия и Русия. В сравнение с предишната актуализация от юни 2025 г. към картата са добавени общо четири нови региона.

Комар, който не се страхува от европейската зима

Една от характеристиките, които улесняват разпространението на Aedes koreicus, е неговата приспособимост към студено време. Според ECDC видът презимува под формата на яйца, които остават в покой през зимата и се излюпват през пролетта, когато условията станат благоприятни. Наблюдения в Белгия са показали, че популацията е способна да преживява зимите в Северна Европа.

Това отличава екологията му от представата, че инвазивните комари непременно се нуждаят от тропически климат. Aedes koreicus е установяван и в планински райони. В италианската провинция Белуно например видът е открит на територия, достигаща над 2100 метра надморска височина, където зимите могат да бъдат студени и снежни. Научен обзор на разпространението му също заключава, че устойчивите на студ яйца подпомагат колонизирането на хълмисти и предпланински територии.

Комарът се чувства добре и в среда, създадена от човека. Ларвите му са намирани в съдове със застояла вода, градински водоеми, варели, саксии, шахти и изхвърлени автомобилни гуми, но също в естествени места, където се задържа дъждовна вода. Възрастните комари хапят хора и животни, като има наблюдения за активност както през деня, така и през нощта.

Може ли да пренася опасни заболявания

Именно тук е необходимо най-голямо внимание. Наличието на Aedes koreicus в дадена държава не означава автоматично, че той разпространява опасни вируси сред хората.

ECDC съобщава, че в части от Русия има данни, свързващи вида с вируса на японския енцефалит, включително експериментално доказана способност за предаването му. В същото време вирусът не е бил изолиран от уловени в природата представители на вида в Корея. Самият ECDC подчертава, че ролята на Aedes koreicus в естественото разпространение на патогени остава неясна.

Има обаче интересни лабораторни резултати и за други вируси. Изследване на германска популация на Aedes koreicus, публикувано в рецензирано научно издание, проверява способността на комара да предава чикунгуня, Зика и вируса на Западен Нил. Учените установяват потенциал за предаване на чикунгуня и Зика при по-високата от изследваните температури, но ефективността е ниска – съответно около 4,6% и 4,7%. Не е установена способност за предаване на вируса на Западен Нил при условията на експеримента.

Авторите подчертават, че при сегашното разпространение на вида рискът от предаване на тези арбовируси от Aedes koreicus в Европа се оценява като сравнително нисък, макар че значението му би могло да нарасне при по-високи температури. Научен обзор на наличните данни също предупреждава, че лабораторната способност на един комар да предаде вирус не означава непременно, че той играе същата роля в природни условия.

По-опасен ли е от тигровия комар?

Няма научно основание корейският комар да бъде определян като „по-опасен“ от тигровия.

Още в официален отговор на Европейската комисия, основан на информация на ECDC, се посочва, че потенциалът на Aedes koreicus за разпространение на заболявания е сравнително нисък. Именно затова европейските институции наблюдават вида и разпространението му, вместо да го определят като непосредствена нова епидемична заплаха.

Причината учените да следят внимателно Aedes koreicus е друга: това е инвазивен вид, който може да издържа на европейските зими, използва градската среда, хапе хора и продължава да разширява географското си присъствие. Съчетанието от тези характеристики и лабораторните доказателства, че при определени условия може да предава някои вируси, го превръща във вид с потенциално значение за общественото здраве. 

Към момента няма данни корейският храстов комар Aedes koreicus да е установил трайна популация в България.