Дори да допуснем, че бъде избран идеалният Висш съдебен съвет, то пак има всички условия той да се изроди

И този път ни обещават качествена съдебна реформа. Програмата на „Прогресивна България“ в сектор „Правосъдие“ дори звучи разумно. В нея има заявки за проверки за интегритет и конфликт на интереси, ясни критерии за избор на главен прокурор и председатели на върховни съдилища, реформа в атестирането, реформа в командироването, често използвано за държане на каишка, „поправка“ на неработещия механизъм за разследване на главния прокурор, истинско въвеждане на случайно разпределение на делата и в прокуратурата, реформа в съдебната карта и прогресивно бюджетиране, електронно правосъдие...

Но линията на партията и действията на управляващите в други сфери трябва да ни държат нащрек. Дяволът е в детайлите, а точно те липсват в десетте страници с идеи и стъпки, които управляващите са си начертали.

В момента е в ход процедурата по избор на следващия Висш съдебен съвет. С огромна уговорка, че сама по себе си тя не може да минава за реформа, изборът на парламентарната квота в съвета ще покаже истинските намерения на ПБ. Вярно е, че партията на Румен Радев няма мнозинство от 2/3, с каквото се избират кадровиците, и ще трябва да влиза в договорки. Въпросът е дали те ще са с Бойко Борисов и Делян Пеевски. Наскоро Радев ги обяви за „преборени“. С кого и как е пътувал Пеевски с частни полети вече не е на дневен ред. 

Сега предстои да разберем дали депутатите ще припознаят и изберат предложенията, направени от неправителствени организации и отделни лица. Днес е крайният срок за номинации. Още нищо не е обявено. А сред инициативните предложения

има кандидати, които са откровена подигравка със смисъла на съдебния съвет

- да брани независимостта на съдебната власт, да не толерира непотизма, да гарантира, че конкурсите за назначаване и повишаване ще са честни, да изрине джуджета и нотариуси. Те са известни в юридическите среди, трябва да са известни и на депутатите. Затова това ще е първият тест за тях. Впрочем, такива кандидати виждаме и сред номинираните от съдиите и прокурорите. 

Дори да допуснем, че парламентът, както и магистратите изберат идеалния Висш съдебен съвет, той пак ще има всички условия да се изроди. Защото в сегашния си вид на постоянно действащ орган,

той е една създаваща проблеми говорилня,

която не работи нито в интерес на правосъдието, нито в интерес на редовите магистрати, които си вършат работата.

Не е за подценяване и че много магистрати, които са в разцвета на кариерата си, просто не искат да я изоставят напълно за 5 години, за да влязат в съвета. Особено ако нямат и сигурност, че ще формират достатъчно мнозинство за полезна дейност. Затова и може да очакваме съвет, съставен от мнозинство от хора, на които им предстои пенсиониране от съдебната власт или които вече са се пенсионирали. Не че хората на 65 години, колкото е пенсионната възраст в съдебната власт, не може да са активни, да раждат идеи и да защитават позиции. Напротив. Просто в нашата действителност по-скоро звучи като че ли някой иска още 5 години да остане на добра заплата и с възможност да търгува с влияние. От което и сам ще се ползва за близки и роднини. 

И не е въпросът за възрастта на кандидатите от върховните съдилища - те по дефиниция не са млади, няма как да си върховен съдия на 30 години. Кандидатурите на пенсионирани магистрати от квотата на парламента обаче биха били подигравка.

Никак не е хубава и тенденцията огромна част от кандидатите да са шефове в системата. Някой ще възрази, че до най-високите постове стигат най-изявените и амбициозни магистрати. Може и така да е, но пък е публична тайна как се кадруваше в последните години и

как преди шефския стол често се минава през нечие диванче,

образно казано.

За Висшия съдебен съвет ПБ предвижда ротационен принцип на обновяване на състава, по модел, сходен с Конституционния съд, за да може да се гарантира приемственост и ограничаване на политическото влияние. Но не предвижда така необходимото и дълго чакано условие решенията за съдиите да се вземат с мнозинство, избрано от съдии. Нещо, което ще отговори на европейските стандарти и въвеждането на което се проваля вече повече от 10 години. Вероятно защото е един от начините за влияние в системата.

Не е ясно и защо се предвижда намаляване от 2/3 на 3/5 на мнозинството, с което парламентът избира своята квота от 11 души във Висшия съдебен съвет. Как е преценено, че това е по-добро мнозинство? Според програмата това цели „постигане на институционален консенсус“. Не се разбира между кои институции ще се търси този консенсус, като се има предвид, че изборът се прави от парламента, т.е. трябва партиен консенсус. Сегашното мнозинство от 2/3 уж трябваше да гарантира, че ще се избират безспорни професионалисти, чиито качества са признати от всички парламентарни сили. Това, което се случва, обаче, е, че се стига до грозни пазарлъци и в крайна сметка

съветът се пълни с никому неизвестни, но послушни изпълнители.

Това е и една от причините случаите като „Осемте джуджета“, „Нотариуса“, а в по-стари времена и „Красьо Черния“, да остават неразплетени, главните действащи лица не просто да се измъкнат, ами да продължат да заемат ключови позиции и да дърпат конците в системата.

И като стана дума за това, при представянето на програмата правосъдният министър Николай Найденов обърна специално внимание на Софийската градска прокуратура като заяви, че там има концентрация на власт и една от целите е да бъде премахната, защото от тази прокуратура тръгват много от зависимостите. Пълната проверка и ревизия в градската прокуратура ще е изключително сложна задача. Особено ако „джуджетата“ успеят да прокарат през магистратската квота своите хора, които са ясно видими сред номинациите. Статуквото в прокуратурата изпитва панически ужас не само, че мрежите му могат да бъдат разкъсани, но и че може да се стигне до това да понесат отговорност - дисциплинарна и наказателна. Виждаме сред кандидатите за магистратската квота има хора от тези кръгове. Ако те успеят да мобилизират подкрепа и да се намърдат в съвета, ще продължим старата песен на нов глас.

В ПБ изглежда, че не разбират, или поне се правят, че не разбират, каква трябва да е децентрализацията в прокуратурата. В тази институция не може без йерархия. Когато става дума за разследванията, прокуратурата трябва да е единна. Но когато иде реч за кадруване, главният прокурор трябва да е никой - да бъдат разкачени кадровата от функционалната йерархия.

От програмата показателно отсъства идеята за двойното мнозинство във ВСС - на членовете, избрани пряко от съдиите при кадрови въпроси. 

Предстои да видим дали отново ни постилат с добри намерения пътя към ада.

ДОРОТЕЯ ДАЧКОВА