Изследването на състава на фонтаните от прах, които се появяват на Луната при изгрева и залеза на Слънцето, може да помогне при следващи лунни експедиции в търсенето на вода и на други ресурси, съхранявани под повърхността на лунните кратери.

До този извод са стигнали американски изследователи от НАСА, които се занимават с изучаването на механизма на появата на фонтаните от прах на естествения спътник на Земята, съобщи сп."Ню Сайънтист".

Идеята за летящия прах води началото си от полета на астронавта Джийн Сърнан по време на мисията на "Аполо 17", който описва сияние над лунната повърхност, допълва БТА.

Тогава учените решили, че вероятно явлението се дължи на потоците от прах при изгрева и залеза на Слънцето. Но учените не разбирали напълно как протича процесът. Сега група изследователи под ръководството на Уилям Фаръл от Центъра за космически полети "Годард" към НАСА в Грийнбелт, Мериленд, анализирали начина, по който възникват потоците от прах.

Те установили, че слънчевият вятър - разредена плазма от положителни йони и електрони, непрекъснато преминаващ покрай Луната, при изгрева и залеза на Слънцето се разпространява почти успоредно на повърхността.

Вследствие на препятствия, включително и на стени на лунни кратери, възникват електронни облаци.

Повърхността се зарежда, а електростатични сили повдигат фонтаните от прах. С помощта на компютърни симулации изследователите успели да покажат как електроните облаци създават електростатични сили, достатъчно мощни, за да вдигнат прах.

Анализирането на фонтаните от прах може да разкрие присъствието на замразена вода и други ресурси, съхранявани под повърхността на лунните кратери. "Защо да копаем, за да търсим, злато, когато повърхността (на Луната) сама го изхвърля във въздуха?", възкликва Уилям Фаръл.