Едва ли някога филм е генерирал повече омраза и пропагандна ярост от римейка на "Снежанка". Атаките започнаха още преди четири години, когато 20-годишната актриса от колумбийски произход и с доста смугъл цвят на кожата Рейчъл Зеглър бе избрана за ролята на приказната героиня. В оригинала на братя Грим тя е описана така: "бяла като сняг, с бузи, алени като кръв, и коси, черни като абанос".  Очевидно не е най-интуитивният избор, но бяха времена, когато либерализмът владееше трайно Холивуд и западното полукълбо, САЩ не бяха управлявани от расистки мекерета и нямаше никакъв риск пред подобни продуцентски експерименти, освен да загубят пари. (Но това не ставаше: "Малката русалка", подложена на подобни обвинения, надипли едни хубави 570 млн. долара).

Новата "Снежанка" е нехаресвана и сега: след премиерния уикенд зрителският й рейтинг в най-голямата база данни за кино, IMDb, е смразяващите 1.8 от 10 точки, като рекордно ниската оценка е дадена от 82 хиляди потребители. Но има един сюжетен обрат тук: филмът напълно заслужава това. Заслужава и слабия си боксофис. И бога ми, не заради цвета на кожата на Снежанка! 

Този звучен провал е най-тежката възможна присъда за Disney и за това какво представлява тази компания в момента. Още повече, че "Снежанка" е неин исторически жалон: през 1937 г. "Снежанка и седемте джуджета", адаптация по може би най-популярната приказка в света, се превръща в революционния първи пълнометражен анимационен филм, продуциран от Уолт Дисни. Той буквално променя света на киното, а Академията отлива безпрецедентните седем малки "Оскар"-чета към големия "Оскар", връчен на Уолт за постижението му. 

Всеки бизнес е ориентиран към печалбата, но отбелязалите неотдавна своята 100-годишнина Disney нямат равни: те превърнаха мултиплицирането на едни и същи сюжети и герои в безконечен, безсрамен конвейер, замествайки "вдъхновение" с "франчайз" и "изкуство" със счетоводни таблици на Excel и маркетинг презентации на PowerPoint. Особено продуктивен сегмент от работата им в последните две десетилетия бе превръщането на култови анимации в игрални (или поне фотореалистични) филми: "Пепеляшка", "Книга за джунглата", "Красавицата и звярът", "Аладин", "Цар лъв" – два пъти... Няма никаква обективна причина тези да съществуват, освен алчност, и все пак повечето от тях бяха успешни, а някои – даже приятни за гледане. 

Но този път бездарието и мениджърската безхарактерност окончателно вземат връх. Отлаган заради актьорската стачка, дозаснеман и премонтиран безчет пъти, "Снежанка" с всеки свой кадър излъчва продуцентска немощ: хем иска да е осъвременен и феминистки, хем да носи полъх от пъстрата наивност на оригинала; страхува се да сложи в кадър (и в заглавието) истински джуджета, но и да се откаже напълно от тях; несигурен е дали иска да стъпи върху анимационното наследство, или да заложи на реализъм в изображението; не ще принцесата да е пасивна и спасявана, но пък и прекалено силна и независима не е добре... 

Сценарият на Ерин Кресида Уилсън (разбирам добре избора на Грета Геруиг и останалите петима сценарни консултанти да не бъдат споменати в надписите!) е тъй поразително калпав, че просто не е за вярване. По време на продукционния период Зеглър бе нападната заради изказването си, че днешната Снежанка няма да бъде преследвана от принца, а ще бъде лидер, но хейтърите не знаеха: това не са нейни мисли, а част от влизането в роля. Няма да се задълбочавам върху идеологическите своеволия на гърба на братя Грим; ще отбележа само, че от музикалните изпълнения във филма е премахната една от най-въздействащите песни в оригинала, Someday My Prince Will Come. Иначе Зеглър ("Уестсайдска история", "Игрите на глада: Балада за пойни птици и змии") пее отлично. Само че в почти всяка сцена миловидното й личице е свито в гримаса, сякаш я боли корем, и това не допринася особено за развитието на образа. 

Що се отнася до компютърно генерираните джуджета, които предизвикаха яростта на Питър Динклидж и други "малки хора", надявали се да получат роли в суперпродукцията, те са... ами, компютърно генерирани. Има нещо симпатично в тях, те и приказната им гора са част от елементите, които препращат към класическата анимация, само че са в смайващ дисонанс с игрално-реалистичната част от лентата. Режисира Марк Уеб ("Невероятният Спайдърмен"), който вероятно също ще поиска да изтрие този филм от CV-то си, но няма да може.

Единствената, която заслужава добри думи, е жената-чудо Гал Гадот, която демонстрира искрено удоволствие от ролята на непоправима злодейка. Вече стана традиция в съвременните адаптации на "Снежанка" коварната мащеха да е по-красива от младата принцеса, независимо какви ги дрънка вълшебното огледало: така беше и в "Огледалце, огледалце" на Тарсем Синг, където Джулия Робъртс засенчи Лили Колинс, а после и в "Снежанка и ловецът", където Чарлийз Терон е несравнима с Кристен Стюарт. Но никой от тези филми не носеше безапелационното усещане за неадекватност, недоизкусуреност и обикновен криндж, което изпитваме, гледайки "Снежанка". 

Ясно е вече, че "Снежанка" 2.0 няма да има пазарния успех на своята предшественичка, нежели естетическия. Но дано поне е за урок на "Дисни": когато се опитваш единствено да рециклираш и препродаваш миналото, вместо да създаваш нещо ново, накрая ставаш за смях и на гаргите.