Има алтернатива на урана като гориво за ядрени електроцентрали. Това е торият. Само няколко седмици преди разрушителното цунами да залее японската централа във Фукушима Китайската академия на науките съобщи, че е избрала „базиран на торий MSR реактор“ за бъдещото развитие на ядрената програма на страната, пише The Telegraph.
Идеята за използване на тория като гориво се ражда в САЩ още през 60-те години на XX век, но металът за разлика от урана няма военно предназначение и за това прилагането му при производството на електроенергия остава на експериментално ниво.
Китайските учени твърдят, че радиоактивните отпадъци ще бъдат хиляди пъти по-малко в сравнение с урановите реактори, а в същото време авария като тази във Фукушима ще е почти невъзможна.
Според експерти от НАСА реакторите с торий имат уникална функция за безопасност - ако температурата се повиши сместа от торий и соли просто се излива във водното си легло, без електрически помпи или други допълнителни механизми. Още повече, че този тип реактори работят при атмосферно налягане заради високата температура.
Така взрив на реактора като в Чернобил или пробив на корпуса заради високо налягане както във Фукушима са на практика невъзможни.
Торият е слабо радиоактивен и за да служи за производство на топлинна енергия трябва да бъде бомбардиран с неутрони. За разлика от урана, при който високите температури водят до верижна реакция, при тория, ако фотонният лъч бъде изключен, няма да има достатъчно неутрони и радиацията бързо ще намалее.
Според различни оценки световните запаси от уран ще стигнат за още 80-100 години. А торият е доста по-често срещан метал.
Според Международната агенция за атомна енергия в света в момента има 442 ядрени реактора. Те генерират 372 гигавата енергия, осигуряващи 14% от глобалното производство на електроенергия. Ядрените мощности обаче трябва да се удвоят в следващите двадесет години, само за да вървят в крак с възхода на Китай и Индия.
Ако светът пък последва исканията на Австрия и германските зелени партии да спре строителството на ядрени централи, то те ще трябва да бъдат заместени с газ, петрол, въглища или субсидирани и доста скъпи соларни паркове и ветрогенератори.
Торият е не само алтернатива на урана, той е по-добрата алтернатива, тъй като е по-евтин за добив, с по-висок КПД, по-дълъг цикъл на делене и изисква многократно по-малки разходи за последващата обработка на използваното гориво.
А и инвестицията за реализиране на такъв проект е сравнително ниска. Според текущи оценки на Европейската организация за ядрени изследвания за целта са необходими около 3.2 млрд. евро за реактор с мощност от 600 MW.
Проблемът е, че тези средства трябва да дойдат отнякъде. Това което се случва в момента в жадния за енергия Китай, не може да се случи нито в САЩ, нито във Франция, нито в Германия.
В първите две страни ядрените лобита имат огромно влияние в енергетиката, а в Германия зелените партии са по принцип против ядрената енергия, независимо дали от торий или уран. Така западът вероятно ще бъде изпреварен от Китай и в тази област.
Всъщност тази технология предоставя отлична възможност за страни като България, която съвместно със съседите си може да инвестира в създаването на ново ноухау, даващо на страната не само възможност за енергийна независимост но водеща технологична позиция в бъдеще.
