Казахската „КазМунайГаз“ (KazMunayGas National Co. JSC) е сред кандидатите за закупуването на „Лукойл Нефтохим Бургас“ с оферта за 1 млрд. долара за рафинерията като целта е Казахстан, който и в момента доставя значителна част от суровия петрол за преработка в „Нефтохим“ да засили позициите си на европейския пазар. Това информира агенция „Блумбърг“ във вторник, позовавайки се на двама души, запознати с преговорите.

След нахлуването на Русия в Украйна европейските рафинерии увеличиха вноса на казахстански суров петрол. В момента те купуват около 80% от петрола, доставян чрез Каспийския тръбопроводен консорциум, докато преди войната делят е бил 50%, според данни за проследяване на кораби, събрани от агенцията.

„Литаксо“, основният акционер на „Лукойл Нефтохим Бургас“ и рафинерията вече са приели обвързващи оферти от няколко потенциални купувача, сред които и „КазМунайГаз“, съобщиха източниците, пожелали анонимност, тъй като преговорите са частни. Според тях казахската държавна компания обсъжда финансиране за потенциалното придобиване съвместно с „Витол Груп“ (Vitol Group), най-големият независим търговец на петрол и газ в света и основен играч в Казахстан. Дъщерна компания на „Витол“ има лиценз за търговия с ток и газ в България.

През декември българското правителство потвърди, че сред кандидатите за бургаския нефтопреработвателен завод е и унгарската МОЛ. Самата компания обаче отказва коментар за възможна сделка в България.

След забраната в края на 2023 г. на вноса на руски петрол в България, което е и сред причините за отказа на „Люкойл“ от активите ѝ в страната, делът на внасяния за преработка в Бургас казахски нефт достигна около 40 на сто, докато останалата част идва от Близкия изток.

„КазМунайГаз“, която вече преработва казахски суров петрол в своята рафинерия „Петромидиа“ в съседна Румъния, очаква процесът на продажба на предприятието в България да отнеме около месец, твърди един от източниците.

Цената може да бъде около 1 милиард долара и въпреки че „Литаско“ не е под западни санкции, условието за продажбата е гаранция, че парите няма да бъдат прехвърлени в Русия, каза лицето.

От „КазМунайГаз“, „Лукойл“ и Министерството на енергетиката на България не са отговорили на искания от „Блумбърг“ коментар, а говорител на „Витол“ е отказал коментар.

Покупката на българската рафинерия от „КазМунайГаз“ би била положителна, според анализатора на „Ууд енд Ко“ (Wood & Co) Джонатан Ламб, цитиран от „Блумбърг“.

„Има големи синергии в региона надолу по веригата, а също и за преработката на собствения си суров петрол“, каза Ламб в бележка до клиентите. Ходът би бил от полза за казахската компания, тъй като маржовете на рафинирането в Казахстан се определят от правителството, според Ламб.

Сделката ще увеличи над два пъти европейския рафиниращ капацитет на казахската компания, заедно с нейния завод „Петромидиа“, смята той. Отчетената продажна цена от около 1 милиард долара „изглежда евтина“, коментира представителят на „Ууд енд Ко“, добавяйки, че петролната рафинерия в Бургас разполага с хидрокрекинг за остатъци, пуснат в експлоатация през 2015 г. след модернизация на стойност 1.5 милиарда долара.

„КазМунайГаз“ търси подкрепа за кандидатурата си от българското правителство с аргумента, че рафинерията е проектирана да преработва руски петрол с качество, подобно на казахския суров петрол, твърдят източниците на агенцията. Ако офертата ѝ бъде успешна, компанията казва, че ще предостави казахски петрол на рафинерията при най-добрите възможни условия, като твърди, че други предложения не могат да предложат толкова стабилни доставки.

Българското правителство „следи отблизо процеса, но не може да има пряко участие в смяната на собствеността, тъй като в момента има един мажоритарен частен собственик“, каза министърът на енергетиката Владимир Малинов пред репортери на 23 декември.

„КазМунайГаз“ и „Лукойл“ по-рано се договориха да инвестират в разработването на петролни находища в Каспийско море. Двете компании притежават съответно 20 и 5% дялове в ръководеното от американската „Шеврон“ петролно предприятие „Тенгизшевройл“, разработващо находището „Тенгиз“. Партньори са и в „Карачаганак Петролиъм Оперейтинг“ с 13.5% руски дял и 10 на сто казахски при добива от едноименното казахско находище, контролирано от италианската ЕНИ, „Шел“ и съакционер отново „Шеврон“.