През 2020 г. една държавна българска компания възлага дейности по доставка на трошен камък, чакъл и ломен камък на частна българска компания без провеждане на обществена поръчка за сумата от 44,600 евро.

АДФИ установява нарушение на ЗОП, тъй като сумата надвишава прага, над който поръчките са задължителни според ЗОП в този момент (35,000 евро). АДФИ решава че е нарушен обществения интерес и правилата, регламентиращи обществените поръчки и налага глоба.

Частната компания оспорва глобата с аргумента, че ЗОП не е транспонирал правилно Директива 2014/24, в която прагът за услуги е 221,000 евро, а Софийски районен съд изпраща запитване до Съда на ЕС (СЕС) за произнасяне със следния въпрос:

„Допустима ли е национална правна уредба, при която разпоредбите на Директива [2014/24], в частност легалната дефиниция за „публичноправна организация“ от тази директива, се прилагат и за обществени поръчки, чиято прогнозна стойност без [ДДС] е по-малка от установените в член 4 от [посочената] директива минимални прагове?“.

С решението си от септември 2024 г. СЕС казва, че:

•     Поръчката в основата на спора е на стойност под праговете за прилагане, предвидени в член 4 от Директива 2014/24, така че същата не се прилага към този спор.
•     За обществена поръчка, която поради стойността си не попада в приложното поле на Директива 2014/24, държавите членки по принцип са свободни да приемат свои собствени правила за възлагане.
•     В допълнение, такава национална правна уредба не противоречи на правилата от приложното поле на Директива 2014/24 и споделя основната цел на тази директива, а именно отваряне на обществените поръчки за възможно най-широка конкуренция, не само в интерес на икономическите оператори, но и на възлагащите органи.
•     Следователно Директива 2014/24 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, по силата на която правилата на тази директива и по-конкретно определението за „публичноправна организация“, съдържащо се в член 2, параграф 1, точка 4 от посочената директива, се прилагат за обществени поръчки, чиято прогнозна стойност е по-малка от предвидените в член 4 от същата директива прагове за прилагане.

Накратко, СЕС казва, че българските правила за по-ниски прагове на обществените поръчки са си българска работа и не противоречат на европейската директива.

Частните болници и лекарствата

Това решение на СЕС щеше да остане незабелязано, ако тази седмица не беше използвано в публичното пространство като аргумент, че частните болници в България, които получават повече от 50% от финансирането си от държавния бюджет трябва да продължат да купуват лекарства без обществени поръчки.

Грешната логика, подвеждаща и насочваща към невярното твърдение, че частните болници не трябва да се разглеждат като „публичноправна организация“ е горе долу следната:

•     „Съдът на Европейския съюз (СЕС) потвърждава досегашната дефиниция за „публичноправна организация“ в българското законодателство." – не е вярно. СЕС казва, че e допустимо всяка държава членка да създаде национална правна рамка, която да разшири приложното поле на правилата по директивата и за обществени поръчки под праговете, определени от директивата.
•     „В резултат, европейското законодателство не изисква включване на частните лечебни заведения в обхвата на режима за обществени поръчки." – не е вярно. СЕС изобщо не коментира определението и обхватът на понятието „публичноправна организация“ в българското законодателство.
•     „Мотивираното определение на СЕС подчертава правото на България да адаптира законодателството си спрямо своите нужди и местни особености." – вярно, но в точно обратния смисъл. СЕС казва, че националната правна рамка може да разшири приложението правилата, въведени от директивата, включително за публичноправни организации, и за поръчки под праговете; от определението по никакъв начин не може да се изведе заключение, че е допустимо държавите да стесняват определението на понятието „публичноправна организация“, още по-малко – като изважда определени категории възложители от обхвата му. Именно в това е същината на казуса – дали е допустимо българската държава да изключи частните болници от този обхват.

Още няколко неверни твърдения се забелязват в дискусията:

1.      „В никоя страна в ЕС частните болници не провеждат обществени поръчки за лекарства“. Всъщност, когато частни болници формират повече от 50% от приходите си от публични средства, то те трябва да провеждат обществени поръчки при закупуването на лекарства в Словакия, Финландия, Румъния, Германия, Полша, Италия, Дания, Белгия. В България има частни болници с преобладаващи приходи от частни клиенти, но те са или малки като капацитет, или бутикови (естетична медицина, например). Ако направим топ 20 на частните болници у нас, вероятността някоя от тях да има под 50% публично финансиране е изключително ниска. С други думи, големите частни болници формират над 50% от приходите си от НЗОК, в което няма нищо лошо, ако пациентите ги предпочитат. Това, обаче, не означава че тези болници не трябва да харчат полученото публично финансиране по определени правила
2.     „Обществени поръчки за лекарства ще лишат пациентите от достъп до лекарства, защото ще затруднят болниците“. Обществените поръчки са един от начините за постигане на по-ниска цена, независимо дали става въпрос за лекарства, пътища или самолетни билети. Когато частните болници с преобладаващо публично финансиране бъдат задължени да провеждат поръчки за лекарствата, това ще стане с поне година преходен период, в който те да организират работата си и да няма затруднения. Заблуда е да се твърди, че държавните и общински болници могат да купуват лекарства с обществени поръчки, а частните болници с преобладаващо публично финансиране – не
3.     „Частно дружество няма как да провежда обществена поръчка“. О, има, и то как. Когато се харчат публични средства, има и как да се провеждат обществени поръчки. В редица сектори има търговци с частни собственици, които осъществяват дейности, които са от особен обществен интерес и които провеждат обществени поръчки – секторите „Добив, пренос и доставка на природен газ, топлинна енергия и електрическа енергия“, „Водоснабдяване и канализация“, „Транспортни услуги, включително железопътен, трамваен, тролейбусен, автобусен, кабелен транспорт и други видове транспорт“, „Използване на мрежи за предоставяне на обществени услуги, като телекомуникационни мрежи“ и „Разглеждане и разработване на минерални ресурси“.

Реалността е пределно ясна – в момента определени лечебни заведения провеждат обществени поръчки за лекарства, а други не. В момента определени лечебни заведения закупуват лекарства на десетократно по-високи цени и НЗОК, т.е. данъкоплатците плащат тези цени.

Време е да се сложи някакъв ред в това. Обществените поръчки не са панацея, но са поне някаква стъпка в правилната посока. Ето първите ефекти – ако частните болници с преобладаващо публично финансиране получат статут на публични възложители, то те:

•     няма да могат да сключват такива договори с лица, с които се намират в конфликт на интереси,
•     ще възникне забрана за сключване на сделки на голяма стойност с лица, които са осъждани за определени престъпления, които имат задължения към държавата или общината или им са налагани определени административни санкции,
•     ще възникне задължения за осигуряване на публичност на голяма част от своите разходи – чрез публикуване на информация в регистрите на Агенцията за обществените поръчки,
•     ще трябва да публикуват всички свои договори за разходване на средства, сключени след възлагания на обществени поръчки.

Звучи като добра първа стъпка. Втората ще е да започне да се мери някаква ефективност в сектор здравеопазване, а не само спазване на процедури по лечение.

*Анализът е от сайта на Института за пазарна икономика (ИПИ)