Генерал Игор Кирилов не е първият руски военен, заподозрян във военни престъпления, който загива при подобни обстоятелства. ДВ припомня сходни случаи от 2022 насам.

Руските власти съобщиха в сряда сутринта, че са задържали узбекски гражданин във връзка със смъртта на генерал Игор Кирилов. Той загина във вторник, 17 декември, при експлозия на взривно устройство, заложено в електрическа тротинетка, която е била оставена до входа на жилищна сграда.

„Гражданин на Узбекистан, роден 1995, е арестуван по подозрение, че е извършил нападението, което отне живота на командира на руските сили за радиологична, химическа и биологична защита Игор Кирилов и неговия помощник Иля Поликарпов“, се казва в изявление на разследващите.

В него се твърди, че 29-годишният заподозрян е признал, че е бил „вербуван от украинските специални сили“, а руската държавна информационна агенция ТАСС заяви, че на мъжа са били предложени 100 000 долара и пътуване до Европейския съюз. Пресслужбата на руската Федерална служба за сигурност (ФСБ) заяви, че мъжът е „заподозрян в извършването на терористичен акт“.

Какво казват от Украйна?

Във вторник източник от Службата за сигурност на Украйна (СБУ) заяви пред ДВ и други медии, че убийството на Кирилов е операция на СБУ. Според специалната служба Кирилов е отговорен за използването на забранени химически оръжия от руската армия срещу украинските военни. Същевременно в началото на пълномащабната руска инвазия Кирилов а разпространявал необосновани твърдения, че Украйна разработвала биологични оръжия.

Според СБУ генерал Игор Кирилов е отговорен за използването на забранени химически оръжия срещу украинските военниСнимка: Russian Defense Ministry Press Service/dpa/picture alliance

Според експерта от украинската неправителствена аналитична организация „Център Разумков“ Олексий Мелник това не е терористичен акт, а по-скоро прилича на саботаж. „Ако това е дело на специалните служби, то не е терористичен акт“, казва експертът пред ДВ. „Когато две държави са във война и е извършено ликвидиране на военнослужещ от вражеските сили, това трябва да се класифицира като саботажен акт."

Това не е първият подобен случай

Официално СБУ не е поела отговорност за убийството на Кирилов, нито пък в миналото е поемала отговорност за смъртта на други руски военни, загинали при подобни обстоятелства. Изказвания в тази посока са идвали само от медийни източници от СБУ. Така например през ноември 2023 в анексирания от Русия Крим е взривен автомобил с началника на щаба на 41-ва бригада ракетни кораби и катери на руския Черноморски флот Валерий Транковски. Тогава медиите, позовавайки се на източник от СБУ, съобщиха, че убийството е операция на специалните служби. Според източника Транковски е дал заповед да се изстрелят крилати ракети от акваторията на Черно море по украински граждански обекти.

През есента на 2023 година в окупирания от Русия Бердянск, Запорожка област, се взриви автомобил, в който пътуваха четирима служители на ФСБ. Сред загиналите е „руски военен престъпник, който е изтезавал брутално украински граждани“, заяви тогава Главното разузнавателно управление на украинското министерство на отбраната. Според ГУР в убийството са участвали „представители на украинското движение“.

И украинци умират внезапно

При подобни обстоятелства обаче загиват не само руснаци, а и украинци, заподозрени в предателство и военни престъпления. В началото на декември 2024 например в окупирания от Русия Донецк се взривява автомобил, в който са били бившият началник на колонията в Еленово Сергей Евсюков и съпругата му. Евсюков умира, а съпругата му губи крака си.

През лятото СБУ информира, че по отношение на Евсюков има подозрение в лошо отношение към военнопленници. Според разследване той е замесен в смъртта на украински военнопленници при експлозии в Еленовската колония през юли 2022 година.

През октомври друг украински гражданин, началникът на охраната в Запорожската атомна електроцентрала Андрий Короткий, загина в окупирания от Русия Енергодар при взривил се автомобил. Според ГУР Короткий „е участвал в репресиите срещу персонала на атомната електроцентрала, във военните престъпления срещу мирното население на временно окупирания Енергодар“.

През декември 2023 край Москва е застрелян Иля Кива, бивш депутат от Върховната рада на Украйна, бивш полицейски началник в Киев и поддръжник на Владимир Путин. Той бяга в Русия малко преди началото на руската инвазия в Украйна. Според редица медии, които се позовават на източници от службите за сигурност, убийството на Кива също е специална операция на СБУ. Украински съд бе признал Кива за виновен в редица криминални престъпления, по-специално в държавна измяна. Той бе осъден задочно на 14 години затвор и бе обявен за международно издирване.

Покушения срещу руски пропагандисти

Няколко опита за убийство са извършени и срещу руски пропагандисти. През пролетта на 2023 година автомобилът на близкия до Кремъл писател Захар Прилепин е взривен на магистрала в Русия. Шофьорът на автомобила е убит, а Прилепин е ранен. Той участва в Първата и Втората чеченска война, а от 2014 година подкрепя проруските бойци в Донбас. През 2017 година СБУ обяви Прилепин за заподозрян в участие в дейността на терористична организация и финансиране на тероризъм.

Дария Дугина е дъщеря на Александър Дугин, определян като главния идеолог на Кремъл Снимка: Vyacheslav Prokofye/Itar-TASS/IMAGO

Още по-рано, през лятото на 2022 година, е убита Дария Дугина, публицистка и поддръжничка на войната на Русия срещу Украйна. Тя умира в автомобил, който се взривява - той принадлежи на баща ѝ Александър Дугин, определян като главния идеолог на Кремъл.

По-късно ФСБ твърди, че е разрешила случая, като обяви, че зад престъплението стоят украинските специални служби. Извършителят беше идентифициран като украински гражданин, който скоро след това напусна Русия. Украинските власти отхвърлиха тези обвинения.