В най-добрия сценарий за комунистическата страна, тя ще се превърне в „империя на злото“. В най-лошия - обикновеният китайски зидаромазач ще започне да си задава опасни въпроси

Ако следите новините от последните три дни, може да останете с впечатлението, че китайската инвазия на Тайван е неизбежна - рекордните за последните три десетилетия 90 китайски кораби бяха изведени в открито море. Тайванските отбранителни сили бяха поставени в състояние на „повишена готовност“ и съобщиха, че седем от плавателните съдове на КНР са извършили действия, попадащи в сивата зона между войната и мира.
„Повишена готовност“: 90 китайски кораба близо до Тайван, Пекин с въздушни ограничения

Нима след Източна Европа и Близкия изток, настъпва редът на Югоизточна Азия да се превърне в арена на голям конфликт? Краткият отговор е не, поне що се отнася до предмета на текста.

Китай не само няма да атакува Тайван, демонстрацията на военна мощ вероятно не цели единствено да „накаже“ тайванския президент Уилям Лай за скорошната му обиколка на Полинезия. Не, Си Цзинпин има много по-съществени причини да разхожда флотилията си. Те ще са обект на последващ коментар.

Целта на този текст е да обясни защо китайската инвазия на Тайван е немислима - от военен и от политически аспект.
„Операция по-мащабна от десанта в Нормандия"

Тайван не дели сухоземна граница със своя потенциален агресор. Широкият около 150 км Тайвански пролив е пословично негостоприемен. Заради сезонните мусони инвазия би могла да се осъществи в кратък период от време през април-май и октомври-ноември. Тук глобалното затопляне се превръща в неочакван герой, тъй като климатът става все по-непредсказуем и ранното планиране на нахлуване е много трудно.

Преди десанта в Нормандия Съюзниците от Втората световна война са били напът да отложат с няколко седмици най-голямата морска инвазия в историята на човечеството заради лошите метеорологични условия. В последния момент излизат данни за смекчаване на времето към 4-5 юни 1944 г., от които войските се възползват.

При първоначалното нахлуване в Нормандия вземат участие около 150 000 войници, които през следващите три седмици нарастват до 850 000. Според специалиста по Изследвания на Азия от Центъра за международни отношения Дейвид Сакс потенциална китайска инвазия на Тайван трябва да бъде по-мащабна. Той изтъква в анализа си, че в рамките на няколко седмици Китай ще трябва да транспортира стотици хиляди войници. Преходът на всеки един кораб би отнел часове и би довел до непредвидими логистични препятствия под непрестанен тайвански обстрел.
Безпрецедентното концентриране на китайските военни активи по източното крайбрежие ще привлече внимание много преди потеглянето на първия кораб. От няколко години Китай твърди, че разполага с най-големият флот в света. Дяволът обаче е в детайлите - армадата на комунистическата страна е съставена от значителен брой плавателни съдове с размерите на моторни лодки, които ще станат лесна плячка за тайванските ракети.

Пред китайските генерали би стояла дилемата и къде точно да акостират: западното крайбрежие на Тайван е прекалено плитко за по-големите кораби, източното - осеяно с непроходими скали. Малкото удобни пристанища могат да бъдат извадени от строя от самите тайванци. Големият остров на територията, който би бил основната цел на Пекин, представлява планинска джунгла с малко на брой проходи, добре познати на тайванците, които могат да бъдат запушени или превърнати в капани от защитниците. Добро утро, Виетнам!

Крайната цел би била Тайпе, където предполагаемата асиметрия в числеността на войските в полза на агресора ще бъде почти заличена при сблъсъци в градски условия. Бихме станали свидетели на месомелачка в най-добрите руски традиции. Само че за разлика от Русия, последното значимо участие на Китай в мащабен военен конфликт е в средата на ХХ в.

Пекин вероятно би организирал инвазия само ако разполага с добри сведения, че след първоначалната масирана кибератака и въздушно нападение с цел отслабване на отбранителния капацитет на Тайван, защитниците ще бъдат морално сломени и ще се предадат без бой. Такъв психологически шок едва ли ще бъде постигнат и то не само защото, както вече споменахме, дълго преди офанзивата да стартира тя би станала известна и за индианците край Амазонка. 24-те милиона тайвански граждани живеят под постоянна заплаха от китайска морска инвазия от 75 години насам. Те осъзнават, че при старта на нападението няма да могат да избягат в съседна държава - ще трябва да се борят или да се предадат. Въпреки нарастването на китайската военна мощ и отказа на Пекин да отхвърли варианта територията да бъде превзета със сила, изследвания на общественото мнение от 90-те години до наши дни показват, че все повече от гражданите на Тайван се идентифицират като „тайванци“, вместо „китайци“.
Тук приключваме с военния аспект на обяснението защо Китай няма да атакува Тайван. Може да се каже много повече. Забележете, че дори не сме споменали думата „САЩ“.
„Империя на злото"

Международната общност е склонна да съхрани статуквото по Тайванския въпрос - де юре признава Тайван за част от Китай, де факто допустимо е за много държави да поддържат топли отношения с неофициалните представителства на Тайпе. Китайска инвазия на този етап изглежда като единствения начин това състояние на нещата да бъде променено.

При положително развитие на потенциалния конфликт за комунистическата страна, тя ще изпълни идеала си за обединение с територията. Но дори технологичната база на Тайпе да бъде съхранена (крайно нереалистично развитие при инвазия), международното доверие в Китай ще бъде сравнено със земята. Комунистическата страна ще трябва да се сбогува с дългогодишната политика по купуване на приятели по света с проекти като „Един пояс, един път“ и да приеме титлата „империя на злото“ от огромните западни държави. Китай ще бъде наказан със санкции, които ще нанесат тежки щети върху икономиката му, чийто растеж се забави през последните години. По същия начин както Швеция и Финландия изоставиха неутралитета си и се присъединиха към НАТО, страните от Южнокитайско море, които и без друго водят териториални спорове с Китай, ще потърсят сближаване със САЩ, за да гарантират сигурността си. Институционализирането на „азиатско НАТО“ ще бъде въпрос на време.
Какво ще се случи обаче, ако офанзивата не се развие по плана на агресора. Тайван ще получи повод открито да оповести своята независимост. Санкциите и антикитайското групиране в региона, естествено, пак ще са налице. Но тук добавяме и факторът „обществено недоволство“, което съобразно несгодите на фронта може да ескалира. Ако жертвите се понатрупат, ще бъдат задавани въпроси (някои - на площади от многохилядни тълпи) за компетенциите на китайските командири. Си ще ги смени, правил го е и в мирно време. Ама ако и новите се дънят? Начело на китайската армия може да се изредят ограничен брой лица преди обикновеният зидаромазач да се запита: „Абе, дали партията не носи вина за това, че синът ми се прибра в ковчег?" Или още по-опасно: „Кой му даде право на Си да праща сина ми да загине на един остров, който така или иначе смятаме за наша територия?"

Империи са падали и след задаването на по-невинни въпроси. Като познавач на марксизма, Си предполагаемо добре разбира, че „количествените натрупвания водят до качествени изменения“.

А нима за китайския лидер може да има по-голяма цел от собственото му оцеляване?