Съвременното човечество се изправи пред прехода към третата ядрена ера – време, в което традиционните механизми за възпиране са загубили своята сила, а новите технологии и геополитическите конфликти създават нови предизвикателства. До този извод стига ръководителят на въоръжените сили на Обединеното кралство адмирал Тони Радакин. Въпреки че той не е единственият, който „бие тревога“ за възможна ядрена война, аргументите му повдигат въпроси за обхвата и спецификата на настоящата ситуация. За да разберем защо новата ядрена епоха може да се окаже най-опасната, е важно да разгледаме предишните периоди на развитие на ядрените оръжия.
Първата ядрена ера – надпреварата във въоръжаването
Първата ядрена епоха обхваща периода от 1945 до 1991 г. и съвпада със Студената война. Тя започва със създаването на ядрените оръжия и използването им по време на Втората световна война, когато върху японските градове Хирошима и Нагасаки са хвърлени две бомби.
Скоро след създаването на ядрените оръжия САЩ и СССР се превръщат в доминиращи ядрени сили, формирайки един поляризиран свят. До средата на 80-те години на ХХ век и двете страни разполагат с над 60 000 бойни глави, което показва стремеж към абсолютно превъзходство.
Този брой ядрени оръжия може да изглежда налудничав, но в действителност имаше смисъл, тъй като действаше така наречената концепция за взаимно унищожение (Mutual Annihilation Concept – MAD). Тази идея се основаваше на идеята, че използването на ядрени оръжия от една държава ще предизвика унищожителен отговор и може да сложи край на човечеството. Това състояние на нещата предпази света от открит конфликт, въпреки че създаде изключително напрегната атмосфера. Светът неколкократно е бил на ръба на ядрен конфликт
Едно от ключовите събития е конфронтацията между САЩ и СССР по време на Карибската криза през 1962 г. Конфликтът едва не доведе до глобална катастрофа, но беше разрешен чрез взаимни отстъпки. Въпреки голямото напрежение тази епоха успява да предпази света от глобална война и като цяло се оказа доста стабилна.
Втората ядрена епоха – децентрализация на заплахите
С края на Студената война и разпадането на СССР през 1991 г. започва втората ядрена епоха, която продължава до началото на 2020-те години. Този период се характеризира с децентрализация на ядрените заплахи и появата на нови играчи на международната арена. Така например Индия, Пакистан и Северна Корея започнаха активно да развиват ядрените си програми, което доведе до нарастване на регионалното напрежение.
Въпреки това броят на ядрените оръжия в света значително намаля. Това се дължи на факта, че САЩ и Русия започнаха активно да намаляват броя на ядрените бойни глави благодарение на договори като СТАРТ (Договор за съкращаване на стратегическите оръжия) – START (Strategic Arms Reduction Treaty). Благодарение на това, както вече обсъдихме, дори пълномащабна ядрена война с участието на целия арсенал няма да доведе до унищожаване на цялото човечество.
В момента много хора се интересуват от въпроса – ще има ли ядрена война между Русия и САЩ? Понастоящем такъв сценарий не може да бъде изключен. Някои военни специалисти дори посочват градовете в Русия и САЩ, които биха могли да бъдат засегнати в случай на ядрена война.
Според Тони Радакин вероятността за ядрен конфликт в момента е най-голяма по няколко причини. Става дума за това, че настоящата епоха, започнала през 2020 г., се характеризира с нарастващо геополитическо напрежение, технологично развитие и разрушаване на старите механизми за контрол.
Изкуственият интелект и хиперзвуковите оръжия променят подходите към ядрената стратегия. Тези технологии намаляват времето за вземане на решения, което увеличава вероятността от грешки. Така например ракетата от типа „Орешник“ ще достигне Лондон за 16-17 минути, а Берлин – за 11-12 минути. В момента Съединените щати и Китай също активно модернизират своите арсенали.
В същото време договорите, сключени по време на Студената война, бяха разтрогнати. Такъв е например случаят с Договора за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег на действие. Липсата на такива договори създава вакуум в системата за контрол на въоръженията и договорените механизми за предотвратяване на конфликти. Всички тези фактори поставят безпрецедентни предизвикателства пред глобалната сигурност.
По този начин навлизането на света в третата ядрена епоха е сигнал за нова реалност, в която старите методи за възпиране стават неефективни, но същевременно новите рискове нарастват. Според Тони Радакин международната общност трябва да направи всичко възможно, за да предотврати ескалацията, защото ако не бъде овладяна, последиците от един ядрен конфликт могат да бъдат катастрофални. Сега е по-важно от всякога да се запази мирът и да се сведе до минимум заплахата, така че следващата ядрена епоха да не започне (и най-вероятно бързо да приключи) с глобален апокалипсис.
Да напомним, че през април 2022 г. руският външен министър Сергей Лавров заяви, че опасността от ядрена война е реална.
По негово мнение противник на Русия е колективният Запад. По-късно, на 21-ви септември, по време на обръщение към руския народ президентът Владимир Путин заяви, че в случай на заплаха за териториалната цялост на Русия ще бъдат използвани всички средства за защита на руския народ. Той също така уточни, че това не е блъф. Вече през пролетта на 2024 г. в едно от интервютата си президентът заяви, че Русия е готова за ядрена война както от военна, така и от техническа гледна точка.
В тази така наречена „Трета ядрена епоха“ ситуацията стана наистина сложна“.
