В България и другаде мъже пребиват жените си, дори ги убиват. В САЩ Тръмп подсили мачистките настроения, но и другаде е така. Какво им става на мъжете по света? Кога и защо се уплашиха от жените? От Евгений Дайнов.

Нещо става с мъжете – не само у нас, но и по света.

В България хиляди мъже всяка година бият до кръв жените си, а на всеки 2 седмици убиват по една. Жертви на побой стават и актьори пред театри, и хора из моловете.
В САЩ, Румъния и другаде по света

В САЩ мъжете безпогрешно разкодираха посланието на Доналд Тръмп, скрито между редовете, което звучи общо взето така: „Жените са зли и е време да им покажем къде зимуват раците“. И така бели, черни, латиноси и всякакви масово гласуваха за Тръмп. После дни наред объркани „лидери на общностите“ обясняваха из американските телевизии как черните, кафявите и латиносите по принцип са за демократите, но се били подвели по „мачизма“ на Тръмп и затова гласували против жена президент, издигната именно от Демократическата партия.

Явно черен мъж с неамериканското име Барак Хюсейн Обама може да е президент, но жени с имена като Клинтън и Харис – не.

Специалистите по Румъния пък обясняват, че Калин Джорджеску, десният хардлайнаер с проруски позиции, който внезапно спечели първия тур на президентските избори, щял да потъне на втория. Не съм толкова сигурен обаче - макар да не разбирам от Румъния. Като нищо мъжете може и да си гласуват за него само защото срещу него ще застане жена.

И изобщо няма да навлизам из средите на разни фундаменталисти, които изнасилват и убиват жени от друга вяра, или на онези, които опаковат жени от тяхната вяра като в чували.

Какво се случва с мъжете?

В последните около три десетилетия е очевидно, че из целия свят отслабва онова усилие, което трябва да бъде поддържано всекидневно, за да е възможен някакъв що-годе приличен и мирен начин на живот. И така на повърхността избиха популисти, фашисти и всякакви „мъжкари“, които обещаваха да решат всички проблеми бързо – със сила. Явно днес това пропадане е стигнало до онова ниво на „дивото съзнание“ (по Клод Леви-Строс), при което за мъжете жените са същински екзистенциален ужас. Антрополозите са наясно защо при дивите хора е било така. За тогавашните мъже физиологичните процеси при жените са били напълно непонятни - бременност, раждане, менструация. Е как такива същества да не всяват ужас – и как да не бъдат държани изкъсо?

Следват обаче десетки хиляди години на развитие, в края на които мъжете си изясняват причините за тези женски „странности“ и престават да се страхуват от тях. А преди две-три поколения дори признават жените за равни на тях хора, като им дават правото да ходят на работа, да си отварят банкови сметки, да гласуват и дори да се кандидатират на избори. Явно обаче всички тези главоломни събития са изтощили мъжете докрай, тъй като в момента наблюдаваме силен откат назад.

Американските учени, които са най-напред в изследването на въпроса „Какво им става на мъжете?", дават разумно звучащи отговори. От изследванията разбираме, че възходът на жените е съвпаднал по време със залеза на „мъжествените“ работнически професии, изискващи работа с мускули в индустриална среда. Изведнъж мъжете се оказват принудени да работят „женски“ професии – т.е. такива, в които не мускулатурата води до постижения. И се обиждат. Започват да се перчат с мускулите си, да се възхищават от политически мъжкари и да си го изкарват в крайна сметка на жените.

Оставете жените на мира!

Това състояние на мъжете обаче не може да бъде допуснато да се превърне в норма. Защото не може да съществува общество, което едновременно да е мачистко (т.е. да управлява силата), да е мирно и да е удобно за живеене. Силата води до всеобща агресия, а тя – до онова положение, което философът Томас Хобс описва като „живот, който е самотен, беден, гаден, брутален и кратък“. А това на свой ред е така, защото – както отбелязва друг британски мислител, кардинал Нюман, цивилизация се гради на основата на „мекота и женственост на чувствата“.

Повече мекота и женственост, господа!

И оставете жените на мира.