Въпросът е колко дълго ще продължи – до следващите предсрочни избори или само до втория мандат в този парламент

Има ли още живот за ПП-ДБ? Този въпрос резонно изниква след зачестилите трусове в обединението. И за слепите е ясно, че ПП и ДБ трудно се търпят, нямат си доверие и все по-често са склонни да се прескачат един друг, вместо да търсят общи позиции и решения. Съжителството им изглежда насилено и нежелано. Раздялата изглежда все по-вероятна, а за много хора – и очаквана. Въпросът е – колко още ще издържат заедно.

Самото начало на отношенията им е изпълнено с горчивина.

Част от кадрите на ПП дойдоха от средите на градската десница и отделянето им в друга партия (при това създадена под крилото на президента Румен Радев) предизвика неприязън и недоверие в ДБ. Това само се усили, когато ДБ загуби големия си шанс в българската политика заради ПП.

През 2021 г. ДБ имаше славата на „протестна формация“ и една от водещите антиГЕРБ сили в българския парламент. На изборите през юли с.г. изкара близо 350 хиляди гласа. След 4 месеца обаче понесе жесток удар – над 180 хиляди избиратели я напуснаха заради внезапната поява на ПП на политическата сцена. Потресът в ДБ беше огромен. Малко по-късно двете формации влязоха в управляващата коалиция, родила кабинета „Петков“ - по-скоро по необходимост, отколкото от желание.

Същата тази необходимост диктуваше поведението им след това. На изборите през октомври 2022 г. те се явиха самостоятелно, ПП падна с почти 170 хиляди гласа, а ДБ качи с 20 хиляди. Тогава обединението на силите изглеждаше логична стъпка – все пак беше очевидно, че двете формации споделяха до значителна степен един и същи електорат, както и сходни цели.

Така се появи ПП-ДБ, която за първи път участва на избори през април 2023 г. и изкара 621 хиляди гласа – със 70 хиляди по-малко, отколкото беше сумарният резултат на двете формации половин година по-рано. Тогава в ДБ през зъби говореха, че спадът в гласовете е при ПП. И бяха прави – спадаше вълната от популярност, която светкавично беше издигнала до върха формацията на Кирил Петков и Асен Василев.

После дойде сглобката – общо правителство с ГЕРБ-СДС на Бойко Борисов, подкрепено в парламента от ДПС, при това с личното съдействие на санкционирания по американския закон „Магнитски“ Делян Пеевски.

Тук отговорността между ПП и ДБ е споделена –

техните лидери се държаха ръка за ръка, когато направиха тази крачка в тъмното. Колосалният риск, който поеха, не се оправда – конституционната реформа пропадна, съдебната власт и антикорупционната комисия останаха подвластни на статуквото, а повече от 300 хиляди отвратени избиратели изоставиха обединението.

Междувременно силата на ПП продължи да намалява, а с това и тежестта на партията на Петков и Василев в коалицията с ДБ. Скритите търкания помежду им се засилваха толкова повече, колкото избираемите места за общите им кандидати намаляваха. Тогава удари часът на ДБ.

В настоящия парламент почти половината мандати за обединението (17 от 37) се паднаха на ДБ. Нейните лидери лека-полека започнаха да излизат от медийната сянка на ПП, която досега доминираше в публичните изяви – при това дотолкова, че обществеността свързваше обединението само с Петков, Василев, Николай Денков и Лена Бориславова. А сега ДБ предприе и следващата стъпка към еманципацията – зае различна политическа позиция.

Битката за председател на парламента стана политическа –

за потенциално мнозинство и за бъдещ служебен премиер. В ПП решиха, че спечелването й си заслужава гласуването с „Възраждане“ за председател на Народното събрание – нещо, което ДБ отказва да направи, защото твърди, че така ще бъде вкарана в схема на мнозинство с националистите. Разделението между ПП и ДБ попречи на кандидатурата на Силви Кирилов от ИТН за председател на парламента, който единствен набираше по-значителна подкрепа сред всичките претенденти за поста. С други думи, това изобщо не беше безобидно различие в мненията, както се опитаха да го изкарат и ПП, и ДБ.

Дълбочината на разлома се видя от всички, когато внезапно ПП поиска оставките на двама от своите депутати – Даниел Лорер и Явор Божанков. Те системно отхвърляха кандидатурата на Кирилов, също като ДБ, с мотива, че не искат да застават на една страна с проруската „Възраждане“. Тогава се разбра, че огънят на раздора е горял в ПП цяла седмица, но партията е мълчала – докато не изгони с гръм и трясък двамата дисиденти. Това положение повдига въпроса доколко демократична е в действителност ПП.

Историята с Лорер и Божанков има и политическо измерение.

Божанков е външен човек за ПП, той намери пристан в партията след като напусна БСП. Лорер обаче е сред учредителите на ПП, принадлежи към тесния приятелски кръг на Петков и Василев, който всъщност е сърцевината на партията. Изгонването му подсказва за много сериозен вътрешен разкол, чийто мащаб тепърва ще се проявява.

И това е само едната половина от проблема. По-сериозният въпрос засяга отношенията и баланса с ДБ, която категорично се противопостави на прогонването на Лорер и Божанков и защити мястото им в бъдещата парламентарна група на ПП-ДБ. И тъй като връщане назад за двамата в ПП няма, това означава, че ще бъдат приютени в лагера на ДБ. Така числеността на ДБ в парламентарната група ще нарасне достатъчно, за да имат решаващата дума за политическата ориентация на цялото обединение.

А ако ПП не се съгласят ДБ да командва парада? Или ДБ изобщо не пожелае да остане заедно с ПП? Това не са теоретични хипотези, а съвсем реални сценарии, които могат да възникнат. Защото пред обединението лежи политическо препятствие, което ще бъде още по-тежко от избора на председател на парламента – вторият мандат за правителство, който ПП-ДБ ще получат.

Бойко Борисов се зарече, че няма да помогне с него, а Делян Пеевски е зад санитарния кордон. Това означава, че ПП-ДБ ще се изправят пред същия тежък политически избор, както и сега – да търсят гласове от „Възраждане, АПС, ИТН, БСП и МЕЧ. При избора на председател това положение докара ПП-ДБ до тежък трус. При преговори за кабинет може да ги докара и до формално разцепление.

Сериозно, какво всъщност ги държи заедно? Ангажиментът за реформи? Това е цел, която не изисква дори да бъдат във формален съюз, могат да работят по тях и разделени. Общи ценности и каузи? Същият отговор. Страх, че останалите им 350 хиляди избиратели ще се разбягат? Е, тук вече има нещо.

Угрозата от електорално пропадане е същинската причина,

която все още ги държи заедно.

Има нещо обаче, което може да надделее над този страх. И това е въпросът – кой ще задава посоката на обединението? Амбициите на ДБ да командва нарастват, а желанието на ПП да запази водещата роля в обединението остава все така силно. Напрежението, което се поражда от тези противоположни стремежи, може да разшири пропастта между двете формации толкова, че да се разделят, въпреки страха им от реакцията на техните избиратели.

От тази гледна точка раздялата им изглежда само въпрос на време. ПП и ДБ танцуват последния си валс заедно. Въпросът е колко дълго още ще продължи танцът – до следващите предсрочни избори или само до втория мандат.