Конституционният съд има решение, което още преди 15 години постановява, че никой няма право да изолира народни представители. „Никой народен представител не може да бъде лишаван от правото му да бъде избиран в органите на Народното събрание. Конституцията въвежда еднакъв правен статус на българския народен представител. В тази насока е и прогласеният принцип в чл. 6, ал. 2 от Конституцията, който изрично подчертава, че не се допускат никакви ограничения на правата. Всеки народен представител може да бъде избран в ръководството на Народното събрание."
Когато се говори у нас за поставяне на народни представители под „санитарен кордон“, т.е. за отнемане на конституционни права, е добре да се напомни, че според българската конституция „всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права." Гражданите са „равни пред закона“. Член 6 е категоричен: „Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.", коментира Александър Йорданов.
Съгласно чл. 67, ал. 1 от Конституцията народните представители представляват не само своите избиратели, а и целия народ. Всеки народен представител може да бъде избран в ръководството на Народното събрание“, гласи решение номер 11 на Конституционния съд от 3 декември 2009 г.
Делото е образувано на 17 септември 2009 г. по искане на 58 народни представители от 41-ото Народно събрание за установяване на противоконституционността на чл. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, с което се въвежда забрана народни представители, за които има данни от Комисията за досиетата за съпричастност към бившата ДС, да не могат да бъдат избирани за членове на ръководството на парламента, ръководствата на комисии и за членове на международни делегации.
Решението на Конституционния съд от преди 15 години отговаря на искането на ПП-ДБ депутатите от ДПС-Ново начало да бъдат лишени от правото да бъдат избирани за членове на ръководствата на органите на парламента.
Още преди 15 години Конституционният съд категорично е постановил, че „Народното събрание в никаква форма и по никакъв повод не може да ограничава правата на едни или други народни представители. И това е така, защото те са представители на суверена"
Съдът е постановил, „че народният представител черпи представителната си власт от гражданите, които са гласували, а не от едно или друго мнозинство в парламента, което да ограничава неговите права“.
„Затова забраната да не участват в органите на Народното събрание, ограничава изразената воля на народа и това е нарушение на чл. 1, ал. 2 от Конституцията“, пише в мотивите на делото от 2009, които абсолютно по същия начин могат да бъдат приложени спрямо днешния опит да бъдат налагани лустрационнни мерки спрямо депутати.
Вероятно тези принципи на Конституцията за отсяване равенството на правата на народните избиратели са непознати за Кирил Петков, Асен Василев, Николай Денков и Лена Бориславова.
За такива като тях магистратите са пояснили, че „Равенството означава равнопоставеност на всички граждани пред закона и задължения за еднаквото им третиране от държавната власт. Освен това тази разпоредба не търпи никакви ограничения, доколкото гласи, че „всички граждани са равни пред закона“.
Решението е взето с мнозинство и е подписано от тогавашния председател на КС Евгени Танчев.
