Над 1000 елена лопатари и повече от 150 благородни елена, 19 европейски бизона и около 150 диви коне коник. 143 двойки белоглави лешояди и още 17 от редките черни лешояди.
Всички тези животни кръстосват свободно Източните Родопи, а районът в момента се определя като едно от местата с най-голямо биоразнообразие в цяла Европа. Обобщените данни, обявени тази седмица, са от целогодишния мониторинг на видовете, направен от фондация "По-диви Родопи". Тези числа илюстрират впечатляващия напредък, постигнат през последните десет години, като в този период са вложени много усилия за връщане в дивата природа на редки, а в някои случаи и на напълно изчезнали от България, а и в Европа видове.

Източните Родопи претърпяха трансформация от район със застрашено биоразнообразие до място, където природата се възстановява с пълна сила, и могат да служат като модел и за други области.

Всичко това се случва обаче не от само себе си, а благодарение на усилията на много хора и организации, работещи в партньорство.
"За мен най-голямото ни постижение в Източните Родопи за последните десет години е, че успяхме да поддържаме мозаечен ландшафт, който е една от основните предпоставки точно в тази част от Европа да има наистина голямо видово многообразие. Погледнати отвисоко, Източните Родопи представляват една своеобразна мозайка от пасища и гори, която осигурява разнообразна среда за различни растения и животни, включително застрашени видове, и това е голямо богатство", разказва Андреана Трифонова, която е ръководител на екипа на работещата от 10 години в района фондация "По-диви Родопи".
[Източните Родопи – районът, в който дивите животни не изчезват, а се завръщат]

Източните Родопи – районът, в който дивите животни не изчезват, а се завръщат

Друга голяма ценност на района е, че в него вече се наблюдава завършена хранителна верига. "Това е нещо все по-рядко в световен мащаб, а в България отново го имаме благодарение на всички видове, включително на лешоядите, хищниците и едрите тревопасни, които успяхме да възстановим в природата", пояснява Трифонова, която вече говори и за следващ рядък вид, който да бъде върнат в Източните Родопи.
 

Едрите тревопасни - в основата на баланса

Един от ключовите успехи на инициативите в Източните Родопи е възстановяването на популациите на едри тревопасни животни, които играят съществена роля за поддържането на природния баланс и мозаечния ландшафт. Едно от най-големите предизвикателства, но и най-значими успехи, е връщането в природата на европейския бизон, наричан още зубър. Тези огромни животни, населявали в миналото почти цяла Европа, биват изтребени през Средновековието, като е запазена само малка популация в Полша, както и отделни индивиди в зоопаркове. Добрата новина за вида е, че в момента в района на язовир "Студен кладенец" свободно се движат 19 зубъра, малки и големи, като все повече хора посещават Родопите само за да ги видят и заснемат.

Тези едри създания се оказват много важни, тъй като изпълняват ключова екологична функция - разчистват терена, отъпкват нови пасища и така създават екосистеми и позволяват развитието на други видове.

Не по-малко впечатляващо е заселването в Източните Родопи на конете коник - полска възстановка на древния див кон таран, изчезнал напълно в края на XIX век. При тях данните показват, че за десет години ръстът е от нула до 150 коня.
"Нашата цел беше не само да върнем редките видове, но и да поддържаме тяхното естествено съжителство и взаимодействие в подкрепа на естествеността на природните процеси в региона", допълва Трифонова.
 

Сред едрите тревопасни, които възвръщат своето място в Източните Родопи, са и лопатарите и благородните елени. Популацията на лопатарите вече надвишава 1000 индивида, което е резултат от съвместната работа на "По-диви Родопи" и местните общности, включително ловци и институции. При благородните елени бройката не е толкова внушителна - животните вече са около 150, но постижението е значимо, като се има предвид, че в близкото минало тези преследвани от бракониери тревопасни са били малобройни, на периоди изчезнали или на ръба на изчезването.
"Тези животни не само връщат дивото усещане за мястото, но и привличат туристи от различни държави, които искат да се насладят на красотата и разнообразието на дивата природа", казва Трифонова.
Данните от преброяванията показват, че възстановяването на лопатарите и благородните елени в Източните Родопи е най-мащабното реинтродуциране на елени в България за последните 50 години и продължава да се разраства.
[Черен (вляво), египетски (на заден план) и белоглав (вдясно) лешояд.
 

Лешоядите - символи на възраждането на региона

Източните Родопи днес са едно от малкото места в Европа, където могат да се наблюдават три вида лешояди - белоглав, египетски и черен. Черният лешояд, който дълги години беше изчезнал от Родопите, сега отново се завръща благодарение на усилията на фондация "По-диви Родопи" и Българското дружество за защита на птиците (БДЗП). През последните три години край град Маджарово и язовир "Студен кладенец" са освободени няколко групи черни лешояди, като вече са образувани 17 двойки от тях. Лешоядите играят ключова роля в екосистемата, хранейки се с труповете на умрели животни и предотвратявайки разпространението на болести и паразити. Неслучайно се наричат и "природни санитари", разяснява Трифонова.
Процесът на реинтродукция на черните лешояди е сложен и включва транспортирането им от Испания, адаптация в големи клетки - волиери, и последващо освобождаване в дивата природа. "Това е дълъг и труден процес, но резултатите си струват усилията", допълва тя.
[Черните лешояди след 30 години отново са в Източните Родопи]

Черните лешояди след 30 години отново са в Източните Родопи

Възстановяване на горските екосистеми и борба с климатичните промени

През последните години в партньорство с местните горски структури, фондацията стартира и дейности за подпомагане на естественото възобновяване и подкрепа за превръщане на изкуствено залесените гори с местни широколистни видове. Това е от съществено значение в контекста на климатичните промени, които оказват значително влияние върху местната флора и фауна.
"Често иглолистните гори не се чувстват добре в местата, където са били изкуствено залесени, и замяната им с местни видове е ключова стъпка за подобряване на устойчивостта на екосистемата", пояснява Трифонова.
[Екосистемни инженери: Как дивите бозайници помагат в борбата срещу климатичните промени]

Екосистемни инженери: Как дивите бозайници помагат в борбата срещу климатичните промени

Развитие за животните, но и за хората

Основен фактор за успеха на усилията за възстановяване на биоразнообразието в Източните Родопи е активното включване на местната общност. "Работим в тясно сътрудничество с местните хора, защото без тяхната подкрепа нашата работа би била обречена на неуспех", подчертава Трифонова. Местните ловци, предприемачи и жители активно участват в различни инициативи за възстановяване на видовете и подпомагат устойчивото развитие на района.
Фондацията насърчава развитието на устойчив туризъм, базиран на богатото биоразнообразие. Това включва създаването на мрежа от местни бизнеси и предприемачи, които да предлагат интегрирани услуги и продукти, свързани с природата.

"Целта ни е да покажем, че природата и хората могат да живеят в хармония, което носи икономически и социални ползи за всички."

Какво предстои?

Връщането в природата на редки видове е сложен процес, който изисква дългогодишни усилия. Постигнатото за едва десет години е наистина значимо, но за да се запазят популациите от елени, диви коне, зубри, лешояди и всички други животински и растителни видове, които формират голямото богатство на Източните Родопи, ще трябва да се вложи още много труд и ще е нужно време.
"Целта ни е Източните Родопи да се утвърдят като пример за устойчиво съжителство между природа и човек, което допринася за опазването на биоразнообразието и същевременно стимулира икономическото развитие", споделя за идеите за бъдещето Трифонова.
 

Повече за постигнатото за връщането на дивата природа в Източните Родопи и плановете за бъдещето ще бъде разказано на 21 ноември в Кърджали по време на конференция по случай десетата годишнина на фондация "По-диви Родопи".
Тази публикация е част от партньорство на "Дневник" и Фондация "По-диви Родопи", целящо популяризацията на Източните Родопи и развитието на устойчив туризъм в района.

Дневник