Новоизбраното 51-во Народно събрание се събра за първи път и пак се сблъска с традиционния проблем в последните години - невъзможността депутатите да изберат свой председател. Истинското представление за зрителите обаче беше извън сградата. Там десетки автобуси организирано докараха симпатизанти на Делян Пеевски в центъра на София, а той излезе при тях, за да предупреди, че това е последният им мирен протест.

Това се случи на фона на твърденията на почти всички парламентарни сили за масово купуване на гласове и изборни машинации на вота на 27 октомври. Вече има и две дела в Конституционния съд - за частично и за пълно касиране на резултатите от изборите.

Пеевски стои в центъра на съмненията за опорочаване на вота и партията му е изправена пред угрозата да бъде изолирана от участие в евентуално бъдещо мнозинство в парламента. Дори председателят на ГЕРБ Бойко Борисов заговори за редовен кабинет без Пеевски.

В тази ситуация лидерът на ДПС-Ново начало реши да търси политическа легитимация чрез свикването на масов протест в своя подкрепа, смятат социологът Добромир Живков и политологът Милен Любенов. Според тях радикализацията в посланията на Пеевски звучи като сигнал към Борисов, въпреки че името на лидера на ГЕРБ не беше споменато.
Как се стигна до протеста

Формално поводът за масовото събиране на симпатизанти на ДПС-Ново начало в първия ден на новия парламент бяха изказвания на съпредседателя на "Продължаваме промяната-Демократична България" (ПП-ДБ) Кирил Петков, че формацията е генерирала изборния си резултат от гласове на "фантоми".

Другият основен враг, посочен от Пеевски, беше президентът Румен Радев, който заедно с вицепрезидентката си Илияна Йотова оспори легитимността на 51-вото Народно събрание заради множеството данни за нарушения и контролиран вот.

Отговорът на ДПС-Ново начало беше да организира национален протест под надслов "Не сме фантоми! Ние сме истински!". Предварително бяха подготвени плакати срещу основните лица от коалицията ПП-ДБ.

По време на краткото си изказване от сцената пред протеста Пеевски ги нарече "страхливци", а за Радев каза, че вече не го смята за легитимен държавен глава. Като причина политикът повтори версията, която е споделял и друг път - че се подготвя бъдеща президентска партия.

"Основната заявена цел беше легитимация на резултатите на ДПС-Ново начало – че неговите избиратели са автентични. Това донякъде беше изпълнено", коментира Добромир Живков пред Свободна Европа.

Управителят на социологическата агенция "Маркет линкс" обаче определи като нелогична заплахата на Пеевски, че ако останалите партии продължат да подценяват значението на неговите избиратели, те могат да нахлуят в парламента.
Радикализацията на Пеевски

Според Живков това предупреждение противоречи на "относително смирената му заявка, че участието във властта не е неговата основна цел, а по-скоро грижата за избирателите в районите, където партията му има най-голям резултат". Социологът предполага, че тази промяна в публичното говорене на Пеевски е свързана с отношенията му с Борисов и с бъдещите ходове на лидера на ГЕРБ.

"Това, което вчера наблюдавахме от страна на Пеевски, е крайна радикализация, която вероятно ще продължи с оглед на опитите за съставяне на редовно правителство, което да го изключи под каквато и да е форма от управлението", коментира и Милен Любенов пред Свободна Европа, като обобщи действията на лидера на ДПС-Ново начало като "търсене на легитимация и показване на сила".

Според политолога това е познат похват на Пеевски. Любенов припомни как преди съставянето на кабинета на Пламен Орешарски (2013-2014) тогавашният редови депутат от ДПС "сипеше закани по отношение на бившите към онзи момент управляващи от ГЕРБ".

Заканите на Пеевски тогава бяха последвани от активизиране на новоизбрания към онзи момент главен прокурор Сотир Цацаров и образуване на няколко дела срещу бившия заместник-председател на ГЕРБ Цветан Цветанов. В крайна сметка никое от тях не доведе до осъдителна присъда.

"Това е негов стил на поведение, но ако сравняваме Пеевски през 2013 г. с Пеевски сега, това са повече от 10 години, в които той е натрупал много повече неформални връзки на влияние, с които може да упражнява политическа власт. Вчерашното му поведение беше и такава демонстрация. Вероятно това беше и сигнал към Борисов", добави Любенов.

По думите му този сигнал веднага е проличал и в пленарната зала, където ДПС-Ново начало в две последователни гласувания отказа да подкрепи номинираната от ГЕРБ за председател на парламента Рая Назарян. За нея гласува само нейната партия и тя не успя да спечели и балотажа срещу издигнатия от ПП-ДБ Андрей Цеков. Той също не събра нужния вот.

На този фон Любенов прогнозира, че "ако Борисов опита по някакъв начин да се дистанцира от Пеевски, и то истински, а не имитационно, това ще доведе до открита война между двамата".
Конфронтацията с ПП-ДБ

Освен че Кирил Петков каза, че за Пеевски има гласове "фантоми", коалицията ПП-ДБ предлага на останалите партии да направят "санитарен кордон" около Пеевски. Целта е той да няма възможност да саботира приемането на законодателни промени, които да ограничат влиянието му в съдебната власт и регулаторите.

Един от първите приоритети на коалицията е да бъде блокиран изборът на временния главен прокурор Борислав Сарафов за титуляр на този пост. В момента единствено ГЕРБ и ДПС-Ново начало защитават позицията, че настоящият Висш съдебен съвет (ВСС) може да проведе тази процедура, въпреки че мандатът му е изтекъл преди повече от 2 години.

Пеевски публично критикува няколко пъти Сарафов, но същевременно беше първият политик, който се обяви за бърз избор на нов главен прокурор сега. Веднага след неговото изказване ВСС откри процедурата, в която единствен кандидат се оказа именно Сарафов.

Планът на ПП-ДБ е този избор да бъде провален с приемането на промените в Закона за съдебната власт (ЗСВ), които бяха подготвени още по време на кабинета на Николай Денков (2023-2024). След неговата оставка гласуването на този проект беше отложено от екипа на служебната правосъдна министъра Мария Павлова. Преди тя да отиде в министерството Сарафов я беше избрал за своя заместница.

Според Любенов обаче вместо да сработи "кордон", депутатите ПП-ДБ лесно могат да се окажат изолирани от законодателния процес с плаващи мнозинства в парламента.

"Твърде вероятно е, ако се стигне все пак до някакво управление с участието на ПП-ДБ и ГЕРБ, в един момент от ПП-ДБ да останат в изолация в рамките на това управление. Да, те формално могат веднага да излязат в опозиция, но те вече ще са понесли сериозен негатив и щета, защото за пореден път ще стане ясно, че в един такъв формат да правиш опити за реформи с нереформирани партии и да градиш "санитарен кордон "само около Пеевски, но да си заедно с Борисов, не изглежда реалистично", каза политологът.

ПП-ДБ има 37 депутати и макар че е втората по големина парламентарна група, нейната тежест е сходна с тази на партии като "Възраждане" и ДПС-Ново начало в 51-вия парламент. По време на премиерския мандат на Денков ГЕРБ неведнъж използваше гласовете на депутатите на Костадин Костадинов и Пеевски, за да прокара решения въпреки несъгласието на ПП-ДБ.