Книгата на доц. д-р Калин Йорданов „Принцът на Филипопол: Непознатият деспот Алексий Слав в светлината на нови извори и открития“ ще бъде представена в Асеновград.
Мястото е Градска библиотека "Паисий Хилендарски".
Организатори на събитието са община Асеновград и Исторически музей – Асеновград.
Представянето започва в 17:30 ч., с модератор Иван Дуков - директор на Исторически музей – Асеновград.
Произведението е един интригуващ разказ за възстановяването на българската държавност от перспективата на една могъща, амбициозна и прагматична благородническа фамилия, свързана чрез кръвно родство с управляващата в Търновград династия на Асеневци, но и съперничеща си с нея за българската корона.
Творбата представя един любопитен и изненадващ поглед към срещата и сблъсъка на българите с латинското рицарство и духовенство, към яростната борба за византийското наследство, експанзията на Римската църква на Балканите и отстояването на православието, към проникването и влиянието на западноевропейските феодални традиции, рицарската символика и куртоазната култура в средите на балкано-византийските елити и към мимолетния досег на готическата естетика и културна мода до света на българина от XIII в.
Книгата разказва за суровата красота на един забравен, но очарователен свят, представен през призмата на нови и любопитни исторически извори, вълнуващи археологически открития и предизвикателни историографски хипотези.
Доц. д-р Калин Йорданов е историк медиевист от Института за балканистика с Център по тракология – БАН и хоноруван преподавател в Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ от 2016 г., а преди това - и в ЮЗУ „Неофит Рилски“.
От 2018 г. до 2020 г. е уредник на Музей „Боянска църква „Св. Никола и св. Пантелеймон“ - филиал на Национален исторически музей.
Автор е на монографията „Кръстоносните походи: Реликви и чудеса“. Съавтор е в колективната монография „Западната експанзия на Балканите: Военномонашеските ордени и италианските морски републики XII-XV в.“
Автор е на редица научни студии и статии върху проблемите на кръстоносните походи и Латинския Ориент и ролята на Балканите и на българските земи, като контактна зона между Изтока и Запада в епохата на Зрялото средновековие.
