Незабелязано, покрай политическите страсти, парламентът през август прие важна поправка в Закона за счетоводството, която е в сила, със задна дата, от юли тази година. Благодарение на нея над половината от фирмите, които дотогава подлежаха на задължителен финансов одит, отпаднаха от този вид проверка.

Промяната нажежи страстите между основните засегнати страни в спора - одиторите и част от работодателските организации (на първо място Асоциацията на индустриалния капитал в България, начело с Васил Велев). В парламента дори се заговори за лобизъм и в двете посоки (на „одиторското лоби“ и на „работодателското“) и така и не стана ясно къде е общественият интерес по темата.

Кое е по-важно – предприятия, които правят милиони, да бъдат облекчени от няколко хиляди лева за одит веднъж в годината или обществото да има достъп до външен професионален поглед върху финансите на фирмите с милионни обороти?

В крайна сметка чрез поправка, инициирана между първо и второ четене от Делян Добрев (ГЕРБ), надделя бизнесът (работодателите).

И макар че законът вече е приет и е в сила, страстите не утихват. В позиция до Mediapool одиторите (Институтът на дипломираните експерт-счетоводители, б. р.) пожелаха още веднъж да алармират обществеността, че промяната не е от полза за България.

Но кое от двете „лобита“ защитава повече обществения интерес, наред със своя частен, всеки гражданин следва сам да прецени, защото депутатите оставиха объркани послания, а служебната власт се оказа твърде слаба, за да защити умереното си предложение.

Около 4000 фирми остават извън външния финансов контрол

Частният финансов одит съществува, за да обяви публично в Търговския регистър (пред всеки, който се интересува - обикновено клиенти, доставчици, бизнес партньори, държавни органи, широката общественост) дали счетоводните отчети на дадена фирма отразяват честно финансовото ѝ състояние. От статистиката за направените одити в България излиза, че по-голямата част от бизнеса е коректен и не заблуждава обществеността – към 85% от одитите приключват с позитивна оценка.

От 15 251 одита, направени в България през 2023 г. по данни на ИДЕС, с резерви са били 1021 броя, с обръщане на внимание – 1169, с отрицателно мнение – 8, а с отказ от мнение заради липса на информация – 16. Това значи, че в около 15% от случаите, които понякога засягат големи и важни компании, наистина има нередности и одиторите застават с името си зад тази констатация.

С августовските поправки в Закона за счетоводството двойно бяха завишени праговете за балансова стойност на активите и приходите от продажби на компаниите, под които не се изисква независим финансов одит. Критерий за задължителен одит станаха 4 млн. лв. балансова стойност на активите (при предишни 2 млн. лв.), а на нетните приходи от продажби - 8 млн. лв. (при предишни 4 млн. лв). Третият критерий - за среден брой служители (50 души), остана непроменен.

Така от задължителен одит отпаднаха около 4000 фирми и одитираните задължително компании се свиха от около 7000 на около 3000, което прави около 1% от общия брой на активните дружества в България.

Предложението на служебния финансов министър Людмила Петкова беше далеч по-умерено - за леко завишение на праговете с 25% заради инфлацията (до активи над 2.5 млн. лв. и приходи от продажби над 5 млн. лв. годишно). В този случай на задължителен одит щяха да подлежат около 5385 дружества.

Поправките в Закона за счетоводството се наложиха по съвсем друг повод - въвеждане на евроизискванията за т. н. „зелено“ счетоводство, тоест за изпълнението на политиките за околната среда, социалната отговорност и устойчивостта (ESG). Покрай тях обаче мина и оспорваната редакция на праговете за задължителен одит.

Облекчение за бизнеса?

От една страна, актуализацията е логична, защото въпросните прагове не бяха променяни от 2016 г. Повечето парламентарни групи - ГЕРБ, ПП-ДБ, „Възраждане“, БСП, се съгласиха принципно, че бизнесът трябва да бъде облекчен от излишна административна тежест, още повече че в доста европейски страни праговете са по-високи от тези в България (макар и при по-висок БВП).

Именно това е и основната позиция, отстоявана от бизнеса. Според становището на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) значително по-високи прагове (в сравнение с българските) за нетните приходи от продажби има в Гърция, Румъния, Сърбия, Хърватия, Словакия, Чехия, Германия, Полша, Словения, а преди приемането на законовите поправки праговете у нас са били 5 пъти по-ниски от задължителните по евродирективата.

„В почти 100% от малките предприятия, които се одитират съгласно действащото законодателство (към юли 2024 г., б. р.), едни и същи физически лица са както собственици на капитала, така и управители и затова не се нуждаят особено от това трета страна – одитор, да гарантира достоверността на финансовите отчети на предприятията им“, изтъква в позиция до депутатите шефът на АИКБ Васил Велев. По думите му свръхрегулирането по отношение на задължението за одит води до загуба на конкурентоспособност на голяма част от малките предприятия, като и ги поставя в неблагоприятна позиция спрямо техните конкуренти от съседни държави и други държави членки.

От АИКБ подчертават, че освобождаването от счетоводни тежести на малките предприятия (които по евростандартите обаче са почти всички фирми в България, заедно с микропредприятията, б. р.) ще освободи ресурс на одиторите, за да се фокусират върху средните и големите фирми, както и върху компаниите от обществен интерес, които наистина е важно да бъдат да бъдат внимателно одитирани. Спестените десетки милиони, според бизнес асоциацията, могат да се пренасочат към иновации или повишаване на заплатите на работниците.

Или влошаване на финансовия контрол?

В същото време Институтът на дипломираните експерт-счетоводители (ИДЕС), в който одиторите членуват задължително по закон, твърди, че одитът всъщност не е чак толкова огромна административна или финансова тежест за бизнеса, както се твърди, а напротив - той е от помощ за компаниите и създава прозрачност на цялата икономика - неслучайно обичайно се изисква от банки, доставчици, бизнес партньори, клиенти и др.

„Фирма, която има минимум 4 млн. лв. приходи и поне 3 млн. лв. разходи (по стария закон; сега за малки предприятия се броят тези с приходи до 20 млн. лв. на година, б. р.), едва ли ще бъде затруднена финансово от одит за няколко хиляди лева. В същото време освобождаването от одит на близо 4000 предприятия би довело до съществено увреждане на средата за правене на бизнес в България, нарушена прозрачност във финансовите отношения на тези предприятия не само спрямо трети лица (държавни органи, регулатори, кредитори, финансова система), но и в отношенията помежду им, отношенията с наетия персонал, с бизнес партньорите им в страната и чужбина“, коментира в позиция Илия Илиев, председател на ИДЕС.

Одиторите твърдят, че техният мотив да алармират, че промяната не е добра за България, не е чисто егоистичен (да запазят „хляба си“), тъй като и без това са малко – 751 души. Все пак в официалната позиция на ИДЕС до депутатите се признава, че промяната ще намали приходите в сектора с поне 30-40% и ще засегне по-тежко някои от по-малките одиторски практики, което ще ги принуди да излязат от професията трайно. А след това няма лесно връщане назад, защото в одиторската професия има много сериозни изпити и квалификации, които правят достъпа до нея труден.

Мотивът на ИДЕС да „бие камбаната“ е също и професионален и от обществено значение – според одиторите промяната ще влоши цялостно финансовата отчетност и ще задълбочи проблема със сивата икономика в България.

„Финансовият одит е част от общата система за финансов контрол – за малките предприятия именно одиторите са основната и често пъти единствената система за контрол в България, защото одитът се извършва всяка година и установените грешки се коригират своевременно, вместо с глоби и лихви в резултат от данъчна ревизия“, казват от ИДЕС. Оттам дават примери с конкретни случаи, при които одиторите установяват финансови грешки при управлението на дадена фирма и дават съвет на предприемача как да ги коригира.

Държави, които са облекчили праговете за одит, впоследствие са съжалявали, твърди още Илия Илиев. По думите му Швеция през 2017/2018 г. се налага да намали праговете за одит, след като през 2010 г. ги е увеличила и голяма част от фирмите са отпаднали от задължителен одит. Седем години след „реформата“ шведската Сметна палата установява, че негативите от нея значително надвишават ползите - появили са се индикации за укриване на данъци, повишаване на икономическите престъпления, влошаване на финансовото състояние на бизнесите, увеличаване на фалитите на малките компании и др.

По данни на ИДЕС много държави в ЕС имат по-ниски или близки до действащите в България към началото на юли прагове за задължителен одит на фирмите – Унгария, Франция, Италия, Финландия, Латвия, Малта, Швеция, Кипър.

Министърът на финансите Людмила Петкова потвърди, че старите български прагове бяха около средните от гледна точка на практиките в ЕС. По нейни данни преди промяната около 10 държави бяха с по-ниски прагове, тоест задължават повече малки фирми да одитират отчетите си.

Битката на лобитата

Дебатът в парламента така и не допринесе особено за изясняване на обществения интерес, но пък се разбра, че битката на лобитата по въпроса е била сериозна.

Делян Добрев от ГЕРБ, обръщайки се към Венко Сабрутев от ПП-ДБ, заяви, че ако можеше, щеше да предложи дори още по-високи прагове, така че на практика почти да заличи финансовия одит от българските земи.

„Господин Сабрутев, колкото повече, толкова по-добре... Тоест целта с това предложение е да освободим бизнеса, и то не го освобождаваме в достатъчна степен, мен ако питате. Аз бих предложил праговете да са 8 милиона и 16 милиона, само че се опасявам, че няма да намерим мнозинство в пленарната зала. И затова предлагам 4 и 8, което е някакъв съвсем скромен вариант, неамбициозен вариант, но, за съжаление, няма да има мнозинство за повече.

Знам Вашата позиция, че Вие ще гласувате „против“. И на мен ми се обаждаха вчера и се държа нагло тук един колега от одиторските компании. Знам колко силно лобират, за да си запазят бизнеса. Само че с това Ваше изказване ме провокирате да обърна внимание на това, че тези, които не подкрепят увеличаване на праговете, означава, че лобират за одиторските компании. Това е“, каза Добрев в бюджетната комисия през август.

Венко Сабрутев от ПП-ДБ отвърна, че облекчаването за бизнеса трябва да е в някакви разумни граници. „На предишната бюджетна комисия ние всъщност дадохме заявка за това, че ще направим предложение за повишаване на праговете, но след дълъг дебат с всички заинтересовани страни стана ясно, че подобно рязко вдигане всъщност ще има негативен ефект за икономиката като цяло. Реално ние рискуваме да допуснем много компании тип „Исторически парк“, много излъгани инвеститори, които всъщност няма да знаят какво се случва с техните компании“, контрира депутатът.

Петър Кънев от БСП пък обвини в лобизъм премиера Димитър Главчев, в предишните му функции като депутат и председател на парламента. „Този разговор е много стар. Той е една безкрайна битка между няколко хиляди средни фирми и съюза на одиторите. От 2006 г. го водим този спор. Години наред имаше едно сериозно лоби в лицето на един зам.-председател на парламента, шеф на бюджетна комисия. Говоря за Главчев (премиерът Димитър Главчев, б. р.) и за Менда Стоянова. Каквото и да предложеха колегите от работодателите, нищо не минаваше“, оплака се Кънев, който, макар и народен представител, винаги се е идентифицирал с въжделенията на бизнес организациите (депутатът е част от консултативния съвет на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, КРИБ, б. р.).

От страна на изпълнителната власт служебният финансов министър Людмила Петкова декларира, че тя държи на първоначалното си предложение за умерено вдигане на праговете с 25% и всичко останало е политическо решение.

В крайна сметка, за добро или за лошо, предложението на Делян Добрев беше прието. Така догодина много по-малко фирми ще платят за одит (с надеждата спестените милиони да отидат за иновации или заплати на персонала). Но също така много по-малко одиторски доклади ще бъдат качени в Търговския регистър за съжаление на всички онези, които се интересуват от коректността на счетоводството на българския бизнес.