Преди 10 години Русия окупира части от Източна Украйна, където Тиа става свидетелка на насилствената русификация. Днес младата украинка живее в контролирана от Украйна територия, но и там се бори за своята идентичност.
Когато през 2014 г. Русия окупира родния ѝ град край Донецк в Източна Украйна, Тиа е още момиченце на девет години. В детската градина и в началното училище всичко е на украински, но след тях я застига агресивната пропаганда на така наречения „руски свят“, от която не може да избяга дори вкъщи: „Семейството ми живее под руска окупация и подкрепя режима, който е на власт там“, казва тя пред германската обществена медия АРД.
Младата жена обаче не иска да става като тях, държи на родния си, украински език и решава да скъса със системата: „Ако десет години живееш в криза, или се пречупваш, или ставаш по-силен“, споделя тя.
Повлияна от демократичното движение в Беларус
Тиа е на 16 години, когато е силно впечатлена от демократичното движение в Беларус срещу изборните измами на режима на Александър Лукашенко. Така тя открива независими медии и започва да се идентифицира с хора, които смята за руски опозиционери. „Осъзнах, че моят дом е изпаднал в пълна зависимост от Русия“.
Въпреки натиска на руските окупатори, тя продължава да говори на украински включително на обществени места. Полага огромни усилия да не застраши с поведението си близките и приятелите и вижда как родното ѝ място затъва все повече в беззаконие, произвол и корупция, разказва АРД. Вижда също как все повече хора остават без работа и как започват масово да мобилизират украинските мъже за служба в руската окупационна армия.
Неприкрити заплахи и доноси
Пълномащабната руска инвазия през февруари 2022 г. е още един преломен момент в живота на младата украинка.
„Спрете войната“, пише тя в социалните мрежи като 18-годишна студентка, която по това време изучава руска филология. „Бях заплашвана от хората около мен, включително със съд“, казва Тиа пред АРД. „Доносите не са реликва от съветската епоха, те могат да са със сериозни последици и днес“, уверява тя.
През октомври 2023 г. тя бяга през Русия и се озовава в Харков, където започва една унизителна за нея одисея из украинската бюрокрация. Поради възрастта си, освен украинския си акт за раждане, тя има само документи от самопровъзгласилата се „Донецка народна република“. Русия вече е анексирала тази окупирана украинска територия в нарушение на международното право. Тиа трябва да предаде документите си, когато пристига на контролирана от Украйна територия.
Дълга борба за украински лични документи
Без украински паспорт младата жена на практика е без права. Това означава, че не може да отиде на лекар, да работи легално, да учи или да наеме жилище, обяснява германската обществено-правна медия. Освен това тя няма статут на вътрешно разселено лице и следователно не може да разчита и на социални помощи.
На помощ ѝ се притича правозащитна организация от Харков, но изтощителната борба за получаване на валидни украински документи отнема цяла година. Това се дължи и на факта, че Тиа не може да докаже самоличността си, както изисква законът, например със свидетели. Тя не може да поиска подобно нещо от проруските си родители и не познава никого на новото за нея място.
„Загубих ценно време"
Наскоро миграционната служба все пак издава на Тиа украински паспорт. Сега тя най-накрая може да посети лекар и да извършва ежедневни неща като банкови операции. Младата жена иска учи в Киев или Харков, но не може да се освободи от мисълта, че е загубила ценно време: „Прекарах почти година без документи“, казва тя.
Повече от десет години след като Русия окупира родния ѝ град край Донецк, някогашното малко момиче е станало силна и независима жена, за която произходът е все така важен. Тя не крие, че не се говори с добро за хората от родния ѝ Донбас, но пък уверява, че нейните хора са умни и не на последно място - са украинци.
