Защо ни е война, като има толкова много военни жертви в мирно време

„Недопустимо е в мирно време да губим хора! Аз съм наредил проверка и ако има виновници, то те ще си понесат последствията“. Това се закани служебният военен министър Атанас Запрянов.

Конкретният повод за думите му е трагедията, при която на 13 септември при подготовка за демонстративен полет на авиобаза „Граф Игнатиево“ катастрофира учебно-боен самолет L-39ZA и загинаха пилотите Петко Димитров и Венцислав Дункин от 12-а авиационна база в Долна Митрополия. Инцидентът стана по време на тренировка за демонстративни полети, които трябваше да се проведат в рамките на събитие по случай 20 години от присъединяването на България към НАТО.

Това не е първата закана да бъдат наказани виновните, да бъдат взети крути мерки, да има промени в законите. Нито една досега не е изпълнена.

Всичко бързо отшумява - до следващата трагедия

Дали и този път ще стане така, скоро ще стане ясно. В едно обаче министърът е прав - няма как да е нормална една държава, в която армията дава толкова жертви в мирно време.

Защото случаят със загиналите двама пилоти в Граф Игнатиево не е първият, нито ще е последният, за съжаление. На 9 юни 2017 г. по време на тактическото учение „Черно море-2017“ вертолет AS Пантер -565 MB падна в Черно море. Двама от членовете на екипажа бяха ранени, а командирът на вертолета - капитан Георги Анастасов загина. Само година по-късно в района на авиобаза „Крумово“ при изпълнение на тренировъчен полет по аварийно-спасителна работа вертолет Ми-17 падна от около 50 м височина. Загинаха капитан Пламен Пантелеев и капитан Стоян Неделчев. Три години по-късно дойде трагедията с военния пилот майор Валентин Терзиев, който загина, след като самолет МиГ-29 падна в Черно море край Шабла по време на тактически нощни учения на формированията за ПВО от Българската армия и авиационни формирования от ВВС - „Шабла 2021“. След това Су-25 претърпя инцидент край авиобаза „Безмер“ до Ямбол, при който пилотът се спаси по чудо.

Самите Военновъздушни сили признават в доклад, че само

през 2023 г. са били допуснати 33 авиационни произшествия

с български военни въздухоплавателни средства, от които 28 авиационни инцидента и 5 сериозни инцидента. Това е със седем повече спрямо 2022 г. Изрично се отбелязва, че няма сериозни инциденти в резултат на човешка грешка.

По-големият проблем е, че след всяка трагедия или сериозно произшествие не се прави сериозен анализ, а всичко се замазва - разчитането на поредната черна кутия се точи месеци наред, а накрая цялата отговорност се стоварва върху пилотите. А става дума за най-елитната част от всяка армия - за ВВС.

Сигурно малцина вече си спомнят как през 2017 г.  се случи нещо невиждано - военни пилоти отказаха да извършват тренировъчни полети с МиГ 29 от авиационната база в Граф Игнатиево. Тогава един вицепремиер съзря бунт и заговори дори за измяна към родината, друг негов колега пък оприличи недоволството на бунт в детска градина. Официалното обяснение на самите пилоти бе, че те се възползвали от правото си да

не летят, когато се чувстват психологически непригодни за полети

Неофициалното - че няма достатъчно годни за летене самолети.

Т.нар. психологическа непригодност продължи няколко дни. Прокуратурата обяви, че само за часове е направила проверка и не е открила нито бунт, нито престъпление в базата. Парламентът пробва, но после охотно се отказа да разисква въпроса. Проблемът бе неглижиран и от тогавашния премиер Бойко Борисов, който обяви, че военният министър му докладвал, че няма никаква драма. Все пак Борисов вметна иронично: „Моето уважение към неразположението им.  Да, времето е лошо и мен ме е страх да летя в такова време, но летя, когато имам задачи. Надявам се, че няма външна намеса - някой да ги подръчква“.

Прясно избраният президент Румен Радев пък видя напрежение, кадрова криза и недоволство в целия сектор „Сигурност“. „Достойни българи са обвинявани в алчност, бунт и престъпно поведение. Много от тях рискуват живота си в изпълнение на служебния си дълг.

Да искат от тези доблестни мъже поведение на камикадзе,

могат да си позволят само политици с безукорен морал на самураи“, саркастично отбеляза той. Според него е недопустимо „да се уязвява честта на хората с пагони“. Той смята, че трябва да има „отговорно отношение към проблемите на националната сигурност“, защото „политическият патос не може да замести управленските решения“.

И това недоволство трая от ден до пладне. После всичко заглъхна. За да избухне напрежението с нова сила покрай трагедията с бойния хеликоптер на авиобазата „Крумово“, при която загинаха двама военни пилоти. Президентът Румен Радев използва случая, за да нападне остро тогавашното управляващо мнозинство, като го упрекна, че блокира проектите за модернизация на армията и че е дало заложените пари за отбрана - за саниране.

Държавният глава обяви и че било „крайно време да се потърси отговорност от онези политици, които, преследвайки користни политически интереси, със своите решения излагат на риск живота и здравето на българските военнослужещи“. Негово беше заключението и че „лобизмът убива“, както и че риска от политическите решения се носи от военните.

В общи линии

Радев говори тези неща с различна острата и честота

и през първия, и през втория си мандат. На практика той стана президент, благодарение на образа си на ядосан шеф на ВВС, който напада политиците. Но може би е време Радев да си спомни, че е главнокомандващ не само във военно, но и в мирно време. И че той издава указите за генералите, без него не може стане нито едно назначение по върховете на армията. И вместо да се крие зад очевидното безхаберие, псевдопатриотизъм и некадърност на плеяда политици, минали през властта през последните години, е крайно време и държавният глава да си поеме отговорността. Защото какво точно се е променило в армията, откакто той е главнокомандващ вече повече от 7 години?

Достатъчно е да видим част от самопризнанията на самата армия в последните доклади за нейното състояние. Като например: „Негативно влияние върху подготовката и поддържането на съществуващите оперативни способности имаше и незадоволителното техническо състояние на наличната морално и физически остаряла и оперативно несъвместима съветска техника и въоръжение ... Некомплектът от личен състав, малкият брой летателни часове и дни на море, физически и технологично остарялото въоръжение и техника продължават да влияят негативно върху изпълнението на мисиите и задачите, подготовката, постигането на оперативна съвместимост и изпълнението на Целите на способности за НАТО ...".

Тези доклади оголиха трагичното положение на иначе славната армия, в която се оказва, че не само изтребителите и ракетите, но

дори манерките и канчетата са остарели.

И това на фона на хвалби как се дават милиарди за нови и модерни изтребители, кораби, ракетни системи, бронирани машини, радари и какво ли още не. Всъщност, модернизацията на армията се състои в купуването на 16 изтребителя, 150 бронирани машини и два кораба за над 4 млрд. лв. Всички те, рано или късно, ще бъдат доставени. Тогава обаче ще лъсне другата трагедия - липсата на хора.

Армията сама признава, че положението с физическия състав е трагично. „Недостигът на личен състав остава висок. Въпреки увеличените възнаграждения, спада интересът към постъпване на военна служба и некомплектът се увеличи и достигна 19,7%. Съотношението кандидати/вакантни длъжности продължава да намалява за трета поредна година и това е сериозно предизвикателство“, пише в армейските доклади.

Недостигът на офицери е 23,4%, и на войници/ матроси - 24,2%,

на офицерски кандидати - 6,5%, на сержанти/старшини - 10,9%. Въпреки положените усилия за комплектуване на въоръжените сили с доброволен резерв, заетите длъжности са едва 13%. Основните причини са финансовата непривлекателност на службата в доброволния резерв и нежелание от страна на работодателите да позволяват отсъствие от работа на техни служители, отчитат още военните.

Най-сериозно остава положението в Сухопътните войски и дори се посочва, че това „засяга негативно способностите на декларираните формирования и поддържането им в готовност за развръщане“. Нарастващото технологично изоставане на въоръжените сили се отразява негативно на оперативната им ефективност в контекста на колективната отбрана. „Налице са значителни затруднения при покриване на изискванията към Целите на способности на НАТО. Най-голямо е изоставането в изграждането на механизираната бригада от тежък тип и свързаните с нея способности за бойно осигуряване и поддръжка, основно поради забавянето в реализацията на проекта за придобиване на нови бойни бронирани машини за Сухопътни войски“, посочват още военните.

С други думи - дори да се купи най-страхотното и най-скъпото въоръжение на света, няма да има кой да го използва, защото всички тези машини изискват сериозни познания и способности. Отделен проблем е мотивацията, която липсва напълно. И не е пресилено да се каже, че никога през годините България не е била толкова близо максимата, че който не храни собствена армия, скоро ще храни чужда. Дори въздушното ни пространство вече бе на няколко пъти пазено от самолети на други натовски държави.

Просто е крайно време всички тези политици, които се мъдрят по военни паради, бият се в гърдите и твърдят, че милеят за родината си, да си поемат отговорност за всичко случващо се. Защото скоро просто няма да има армия.

Поредно международно учение на летището в Безмер, което ще стане ключово, след като се направи базата в Кабите

Държавният глава Румен Радев и шефът на отбраната Емил Ефтимов. Президентът е главнокомандващ на армията не само по време на война, но и в мирно време