Спомените се развиват през целия ни живот, като се променят, когато научаваме и преживяваме нови неща и когато си припомняме даден спомен многократно. С напредването на възрастта спомените се влошават.
Преди учените смятаха, че тази податливост е резултат от промени в мозъчните клетки, които първоначално са кодирали спомена, и вярваха, че тези клетки съхраняват само едно копие от всеки спомен в мозъка. Нови изследвания обаче показват, че това може да не е вярно.
Учените установиха, че при гризачите мозъкът съхранява поне три копия на даден спомен, като го кодира на няколко места в органа.
Тези копия се кодират от различни групи неврони в хипокампуса - мозъчна област, която е от решаващо значение за ученето и паметта. Копията се различават по това кога се създават, колко дълго траят и колко могат да се променят във времето.
В новото изследване, публикувано на 16 август в списание Science, учените показват, че когато мишките кодират нови спомени, те първо създават така наречените раннородени неврони. Тези неврони са отговорни за съхраняването на дългосрочно копие на паметта, което първоначално е слабо, но с течение на времето става по-силно.
След това се появяват средните неврони, които са по-стабилни от самото начало, следвани от къснородените неврони, които от самото начало кодират много силни копия на спомена. Тази сила обаче отслабва с течение на времето.
Изследователите откриват тези факти, като изследват активността на различни групи неврони в хипокампуса, след като мишките са изпълнили различни задачи за запаметяване. Тези задачи са включвали обучение за избягване на вредни ситуации, като например получаване на електрически удар в краката, преди да бъдат изправени пред същата задача по-късно.
"Начинът, по който тези три групи неврони работят в различни времеви интервали, може да помогне да се обясни как мозъкът регулира спомените във времето, смятат авторите на изследването. Все още обаче не е ясно как точно тези неврони взаимодействат помежду си, за да улеснят това", казва съавторът на изследването Флавио Донато, доцент по невробиология в Базелския университет в Швейцария.
Екипът установи, че спомените, съхранявани от късно родените неврони, са по-пластични или податливи от тези на рано родените неврони. Това предполага, че в началото на формирането на паметта - когато преобладават раннородените неврони - съхранената информация остава сравнително стабилна във времето, докато съхранените по-късно спомени се изкривяват по-лесно от новата информация.
Ако същото явление се случи и при хората, това откритие може да доведе до разработването на нови терапии за специфични разстройства, казва Донато. Например при посттравматичното стресово разстройство (ПТСР) хората изпитват натрапчиви спомени, т.е. нежелани, притеснителни спомени за травматично събитие. Може би би могло да се разработи лекарство, което да активира преференциално късно родените неврони, които са по-пластични и по този начин по-възприемчиви към психотерапия, каза той.
В същото време при хора със загуба на паметта вследствие на деменция друг вид лекарство би могло да стимулира дейността на раннородени неврони, чиито данни се съхраняват по-твърдо. Най-общо казано, подобни лечения биха манипулирали свойствата на паметта, като избират кой тип неврон се използва за кодирането ѝ в мозъка - обяснява Донато.
„Имам чувството, че сега разполагаме с биологични входни точки за модулиране на пластичността на паметта по начин, който може да ни позволи да я подтикнем да бъде повече или по-малко пластична, за да я запазим или да я пренапишем“, каза Донато.